Сред божества и шамани в непознатата Индия
До 28 ноември във "ФотоСинтезис Арт Център" в София може да се види изложбата "Божества, цветя и епични песни" на Александър Богданов и Пролетина Робова, отразяваща пътуванията им в Индия и запознанството им със затворената и малобройна общност на будистките дарди в региона Ладакх през 2010 г.
Експозицията документира особеностите на шаманските практики в тази общност, традициите, обичаите и празниците й. Дардите наброяват едва около 2000 души и се намират на територията на няколко села по р. Инд в Западен Ладакх, на границата на Индия с Пакистан. Според авторите те коренно се отличават по своите антропологични белези, език и култура от останалите етноси в областта, а опит да подпомогне съхраняването на древните им традиции прави самият Далай лама, като построява специално училище за деца от общността.
"От началото на седемдесетте години на двадесети век с отварянето на Ладакх за туризъм започват процеси, които засягат и традиционната култура на будистките дарди. От една затворена общност, живееща според традиционната си представа за чистота и хармония, те постепенно са принудени да се отворят и да изоставят част от традициите си в името на прогреса на туристическата индустрия в региона", обясняват пред "Дневник" Александър Богданов, преподавател по практически хинди език в специалност "Индология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и Пролетина Робова, психолог и студент в магистърската програма на специалност "Индология" в Софийския университет.
"Тези промени налагат и една представа за западния човек, която е изключително изкривена. Освен желанието ни да ги опознаем и документираме искахме да променим доколкото можем този предразсъдък за туриста, който взима и нищо не дава."
Заснетите от тях древни елементи от бита и културата са основно пазени от възрастните дарди, а авторите на изложбата са убедени, че много от вярвания, песни и ритуали им ще си отидат с тяхното поколение. Заради това основната цел на изложбата е да отвори вратите към един изчезващ свят.
Макар и традиционно затворени поради религиозните си представи и табута, дардите се оказват изключително топли хора, особено когато бъде проявен искрен интерес към културата им. "Тогава те се изпълват с желание и ентусиазъм да споделят някои от най-съкровените си спомени. Общността на будистките дарди е изключително интересна, защото въпреки религиозната им представа, че досега с външното води до замърсяване, те са изпълнени с любопитство и добронамереност към външните посетители."
Най-интересният обичай, с който са се запознали, е "Големият празник на жътвата", който е и най-свещен за будистките дарди. "В него може да се проследи развитието на религиозните представи на будистките дарди и да се чуят песни, посветени на божествата от архаичния им пантеон. На Бонона в продължение на пет дни хората пеят и танцуват заедно със своите божества, като пресъздават митичното минало, когато божествата и хората са живели заедно. Някои песни са изпети на неразбираем дори за самите тях древен език."
Изложбата, която включва различни събития по време на престоя си във "ФотоСинтезис Арт Център", ще представи на 24 ноември от 18 ч. лекция и разговор на тема "Големият празник на богове и хора", в който двамата ще разкажат повече около споменатия Голям празник на жътвата.
Друг специфичен обичай пък е свързан с носенето на цветя по шапките. Двамата изразяват надежда, че скоро "благоуханните цветя по шапките им няма да се превърнат в пластмасови".
"Високопланинските цветя върху шапките им са сложени в чест на техните божества, а изкуствените цветя са сложени за армията, за телевизията и за туристите. Така че бъдещето на шапката им зависи от това как ще се справят с кризата на идентичността, пред която са изправени в момента. Те ще трябва отново да преосмислят своите традиционните си ценности, които днес стават лесна жертва на желанието за икономическия растеж и на една изкривена представа за просперитет. Днес общността на будистките дарди е изправена пред важния избор кои искат да са. За да се съхрани богатата им културна традиция, те трябва да съумеят да разграничат собственото, ценното, това което им носи блага, от външното и да ги съчетаят по такъв начин, който ще запази културната им идентичност и няма просто да ги асимилира към всичко останало в Ладакх. Вярваме, че докато има вяра в божествата и фолклорът им е жив, шапките ще бъдат винаги закичени със свежи цветя."
Въпреки мащаба на изложбата, включваща лекции и прожекции на филми, това е всъщност малка част от това, което Александър и Пролетина са събрали от пътуването си. "Надяваме се с помощта на Индологическа фондация "Изток–запад" да можем да я покажем и в други градове в България. Може би едно от най- интересните неща по време на изложбата са филмите, които сме заснели с членове на общността. Те представят техни истории и документират фолклорните им песни, фестивала на жътвата, както традиционните им шаманистки лечителски практики."