Къде се крият хората, за да избегнат предвидима опасност? Да се покатериш на дърво, да се затулиш в пещера, да изчакаш в укрепен бункер, да се притаиш в подземие или крепост или да заложиш на милостта на провидението в някой храм...

Ето неизчерпателна подборка от медиите на варианти за места, където да изчакаме краят на света да отмине. 

Ако пълчища зелени човечета нахлуят на Земята, тези съоръжения в устието на Темза, ще са чудесно прикритие. Те са изградени през Втората световна война като точки за прихващане на вражески самолети от зенитната артилерия, но космическите пришълци, особено ако приличат на онези от "Войната на световете",  спокойно биха ги приели за свои хора. С една дума  - ако сте вътре, няма да ви закачат.  

В "долния Париж" купонът сред кости може да продължи и след свършека на света, предполагат авторите.  Катакомбите, които през ранното средновековие са изстъргани под града при добив на камък, от тогава и до днес са място, на което хората намират сигурно убежище от неприятностите на "горния свят". Така е било включително и за покойниците, чиито останки са били "временно складирани" там през 18 и 19 век от пренаселените столични гробища. Днес подземният град е любимо място за "катафилите", които си правят там купони, рисуват графити и дори са си организирали киносалон. С една дума - мястото е обитаемо и предлага развлечения. 

Бункерите на свалени диктатори са изпробван остров на спокойствието дори във времена на бомбардировки и химически атаки. Това дава голяма доза сигурност на заложилите на тях, че ще устоят и на непозната сила. Още повече, че обикновено още при проектирането са предвидени и удобства. А в превърнатите в музеи, каквито са убежищата на Хитлер и Сталин, човек може дори да научи нещо ново. В България подобни укрития има под жълтите павета на пл. "Александър Батенберг" в София. По специалния тунел някогашните партийни величия са преминавали от Партийния дом към трибуните на вече несъсществуващия мавзолей. 

Да се изкатериш на върха на гигантска секвоя е идея, дадена вероятно от някой, който успешно се е спасявал по подобен начин с баба си, подгонила го със следобедната закуска в ръка. Секвоята е най-високото дърво в света и достига над 100 метра височина. А от такава дистанция всичко, случващо се на земята, може да се наблюдава далеч по-спокойно. Впрочем, секвои има дори в "Южния парк" в София.  

  

Какво по добро посрещане на Армагедон от самия Армагедон? Става дума за хълма Мегидо в Израел, чието ивритско име на древногръцки е придобило именно това звучене.