Така Иво Андрич в най-популярния си роман, който му носи и световна слава - "Мостът на Дрина" описва Вишеград, реката и моста над нея. Това най-вероятно е и най-доброто описание, което може да се прочете за гледката тук.

Мостът е завършен през 1577 година като идеята за него е на Великия везир Мехмед паша Соколович - в детството си взет тук като еничар.

И според романа на Андрич мостът е бил не само инфраструктурна придобивка, място за разходки на местните, но и сцена на жестокости през вековете. В най-новата история тук са убити много обикновени жители на града от Босненската сръбската армия по време на етническото прочистване през 1992 година. По данни на Международния криминален трибунал за бивша Югославия тук са били убити 3 хиляди местни жители - в резултат на действия под ръководството на известните Радован Караджич и Ратко Младич, които също знаем какво направиха после в Сребреница.

Изумруденият цвят на дългата почти 350 километра Дрина(тя е продължение на слелите се преди това и идващи от Черна гора Тара и Пива) се запазва и през зимата и оставя гледката на околностите красива дори в безснежното и омърлушено време на януари. По левия бряг на реката, между историческия мост и другия, по който минава трафикът покрай града с днешна дата, са се разположили малки кръчми и закотвени до тях лодки.

Масите и столовете, които при топло време са отвън, на прохлада до Дрина, са заключени и прибрани под навесите на заведенията. През зимата посетителят не разполага с големи удобства и кой знае каква гледка докато чака поръчаната храна в не особено уютното заведение накрая, преди следващия мост. Собствениците му обаче залагат на стратегическото си място и бързо приготвят за из път плескавици, прибрани удобно на сандвич между раздвоена питка. Въздухът вътре е толкова гъст от цигарения дим, че може с нож да се реже.

Наблизо има бензиностанция, която привлича пътуващите към други посоки, достигането до които минава през историческото място, белязано повече с насилие и кръв колкото с туристически изживявания. Продавачите са готови да приемат всякаква валута след като виждат желание да се купи и най-дребното нещо.

Емир Костурица пък финансира изграждането на Андричград - наричан още Каменград. Цялото селище се очаква да бъде построено през 2014 г. на мястото, където река Рзав се явява приток на Дрина, и която Андрич няколко пъти споменава в романа си. Градът ще се използва за място, на което Кустурица смята да заснеме филма си, базиран на романа. 

От 2008 година мостът е част от списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. През годините е обновяван пет пъти, а по-сериозна реконструкция се е наложила след като три от арките му били разрушени през Първата световна война, а пет били силно повредени през Втората световна война. През 2010 година мостът е напълно реконструиран.

Днес мостът е на територията на Босна и Херцеговина и вече не свързва два етноса - след събитията, описани от Андрич, и след прочистването в ново време. На десния му бряг(някога мюсюлмански), където се развива основно действието в романа, се изгражда сръбски квартал.