На път до моста на Дрина, векове по-късно

На път до моста на Дрина, векове по-късно

На път до моста на Дрина, векове по-късно
В по-голямата част от своето течение река Дрина минава през тесни клисури сред стръмни планини или през дълбоките каньони на отвесно изсечените си брегове. ...при Вишеград... Дрина с рязък завой избликва от дълбокото и тясно ждрело между Буткови скали и Узавнишките планини. Завоят, който Дрина прави тук, е необикновено остър, а планините са толкова близо, че приличат на затворен масив, от който реката извира направо, като от мрачен зид. Но изведнъж планините се разместват в неправилен амфитеатър, чиято най-голяма дължина не е повече от петнайсетина километра по въздушна линия. На това място, гдето Дрина с цялата тежест на своите зелени и пенливи водни маси избликва от затворения на глед масив на черните и стръмни планини, има голям, стройно изграден от камък мост с единайсет широки свода.
На път до моста на Дрина, векове по-късно
Така Иво Андрич в най-популярния си роман, който му носи и световна слава - "Мостът на Дрина" описва Вишеград, реката и моста над нея. Това най-вероятно е и най-доброто описание, което може да се прочете за гледката тук.
Мостът е завършен през 1577 година като идеята за него е на Великия везир Мехмед паша Соколович - в детството си взет тук като еничар.
И според романа на Андрич мостът е бил не само инфраструктурна придобивка, място за разходки на местните, но и сцена на жестокости през вековете. В най-новата история тук са убити много обикновени жители на града от Босненската сръбската армия по време на етническото прочистване през 1992 година. По данни на Международния криминален трибунал за бивша Югославия тук са били убити 3 хиляди местни жители - в резултат на действия под ръководството на известните Радован Караджич и Ратко Младич, които също знаем какво направиха после в Сребреница.
Изумруденият цвят на дългата почти 350 километра Дрина(тя е продължение на слелите се преди това и идващи от Черна гора Тара и Пива) се запазва и през зимата и оставя гледката на околностите красива дори в безснежното и омърлушено време на януари. По левия бряг на реката, между историческия мост и другия, по който минава трафикът покрай града с днешна дата, са се разположили малки кръчми и закотвени до тях лодки.
На път до моста на Дрина, векове по-късно
Масите и столовете, които при топло време са отвън, на прохлада до Дрина, са заключени и прибрани под навесите на заведенията. През зимата посетителят не разполага с големи удобства и кой знае каква гледка докато чака поръчаната храна в не особено уютното заведение накрая, преди следващия мост. Собствениците му обаче залагат на стратегическото си място и бързо приготвят за из път плескавици, прибрани удобно на сандвич между раздвоена питка. Въздухът вътре е толкова гъст от цигарения дим, че може с нож да се реже.
На път до моста на Дрина, векове по-късно
Наблизо има бензиностанция, която привлича пътуващите към други посоки, достигането до които минава през историческото място, белязано повече с насилие и кръв колкото с туристически изживявания. Продавачите са готови да приемат всякаква валута след като виждат желание да се купи и най-дребното нещо.
Емир Костурица пък финансира изграждането на Андричград - наричан още Каменград. Цялото селище се очаква да бъде построено през 2014 г. на мястото, където река Рзав се явява приток на Дрина, и която Андрич няколко пъти споменава в романа си. Градът ще се използва за място, на което Кустурица смята да заснеме филма си, базиран на романа. 
На път до моста на Дрина, векове по-късно
От 2008 година мостът е част от списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. През годините е обновяван пет пъти, а по-сериозна реконструкция се е наложила след като три от арките му били разрушени през Първата световна война, а пет били силно повредени през Втората световна война. През 2010 година мостът е напълно реконструиран.
Днес мостът е на територията на Босна и Херцеговина и вече не свързва два етноса - след събитията, описани от Андрич, и след прочистването в ново време. На десния му бряг(някога мюсюлмански), където се развива основно действието в романа, се изгражда сръбски квартал. 
На път до моста на Дрина, векове по-късно
Но нека...ако тук се руши, някъде да се строи...Ако бог е вдигнал ръце от това нещастно градче на Дрина, все не ще да е от целия свят и от цялата земя под небето? Няма и тия да са довеки така. Но кой знае?, казва в края на "Моста на Дрина" Али ходжа. 
Писателят, сниман на фона на моста, вдъхновил го за романа. <br /><br />Снимката е на <a href="http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Ivo_Andric_in_Višegrad.jpg">Wikimedia Commons</a>
Писателят, сниман на фона на моста, вдъхновил го за романа. 

Снимката е на Wikimedia Commons