Започва точно в 12 ч. на 6 юли и приключва в полунощ на 14 юли. Повечето хора го свързват с истеричното тичане на групи откровено луди(в добрия смисъл) хора пред рогата на силно раздразнени бикове по тесните уличи на Памплона. Това е Сан Фермин. Една седмица на опиянение от празника, изпъстрен с фолклорни фестивали, концерти, театрални постановки, религиозни шествия начело с голяма фигура на Дева Мария и, разбира се, тичането пред бикове.

Тази година Сан Фермин започна в събота по обяд, не точно в 12 часа по неясни причини, а около 20 минути по-късно, с обичайното запалване на пиротехническа ракета (което наричат чупинасо) и викове "Да живее Сан Фермин". Хиляди жители и гости на града в продължение на часове се притискаха буквално един в друг, за да бъдат възможно най-близо до сградата на кметството, откъдето започва всичко. Във вдигнатите си високо ръце държаха червени квадратни шалове, които след официалното начало на празника вързаха на вратовете си.

Лудото бягство пред биковете започва всяка сутрин в 8 часа от 7 юли до края на празника. Биковете и смелчаците пред тях бягат в продължение на 825 метра по предварително уточнен маршрут. Надбягването с биковете се смята, че се е появило като традиция някъде през 17-18 век. Това е централното събитие на този празник. Защо го правят ли? Това занимание е възникнало донякъде в резултат на нужда през вековете да се прекарат биковете от място, извън стените на града до арената, отредена за бикоборство. И днес се бяга по тесните улички на стария град до арената. Тази лудост за някои участници завършва недобре - средно около 200 - 300 души са ранени от биковете по време на триминутното бягане. 

Този празник, както знаят читателите на Хемингуей, заема централно място в романа му "И изгрява слънце". Това също е допринесло за международната известност на фестивала, който е вероятно най-известният в останалата част на света. 

Фермин е бил потомък на римлянин с висок сан, живял през 3 век и по-късно покръстен в християнската вяра. Той става и първият архиепископ на Памплона. 

Самият Сан Фермин е съпатрон, така да се каже, на областта Навара. 

Сан Фермин започва да се чества още през средните векове като съвпадение на две събития - в началото на лятото започват панаирите, които събират в града много търговци, а в края на шестнайсти век и честванията на светеца са преместени от октомври в началото на юли - по време на панаира.

Началото на Сан Фермин задължително се излъчва на живо по държавната телевизия. 

Памплона е забележителен, разбира се, и с други неща - с архитектурата си, с парковете си, с това, че се намира на пътя на поклонниците, водещ до Сантияго де Компостела. 

През средните векове градът е административен център на царство Памплона. Той има най-дългата запазена част от средновековните градски стени. 

Празникът Сан Фермин завършва отново пред кметството с церемония наречена Pobre de mi, което означава буквално "Горкият аз". Това е религиозно песнопение с траурно съдържание. Кметът на града закрива фестивала. Всички свалят червените шалове от врата си.