Битката при Ахелой не е била там. В това е напълно убеден, нареждайки своя пъзел за историята на България, Драгой Каталиев. И изрежда факти, които по очевиден начин подкрепят казаното, за които всички се съгласяваме, че място в учебниците по история очевидно няма да намерят.

Драгой е уредник на древния некропол край Поморие. С нетърпение чака туристи, изправен на входа към могилата, разкрита от археолозите през 60-те години на миналия век. Посетителите в нея не са много. Мястото е встрани от центъра на града, такситата искали по 15 лева за превоз до него, градски транспорт дотам няма. Намира се в местността "Палеокастро", на територията на опитната станция на Селскостопанската академия.

Могилата заедно с още няколко се издига посред насаждения с киви и плодни дръвчета. До нея води път, настлан с почти напълно разрушен асфалт.

Към сърцето на могилата ни води тунел. Следва идеално кръгло разширение, в средата на което се намира цилиндрично помещение, което стига до тавана, където се разтваря като шапката на гъба. В стените има ниши, където сега са разположени керамични находки. 

От фреските обаче нищо не е останало освен няколко петна с цвета на патината, която се образува с времето върху металните предмети.

Цилиндричното помещение е било мястото, където е извършвал своите ритуали жрецът. Той е можел да се движи надолу - под пода, и нагоре - над нивото на тавана. Археолозите, които са правили разкопките обаче са зазидали тези вдохове нагоре и надолу и така са сложили край на преминаването към долната и горната земя. Видимо за посетителите е нивото, което те са приели за антично и където, според нашия гид, след извършването на жертвоприношението са се провеждали пировете.

На това място от разказа Драгой вмъква, че няма данни в литературата за махмурлук и главоболие от тракийско вино. Причината за това била, че в древни времена се е пиело от ритони, а те заради формата им не е можело да бъдат оставени и за секунда на равна повърхност, така че е трябвало да се пие непрекъснато.

В тази могила е открит красив женски златен накит в няколко части, който може да се види на снимка на входа и също в историческия музей в града. Оригиналът е малко по-далече - в музея в Бургас.

Заради прекомерната му близост до Бургас Поморие никога не е било особено популярно сред българите като място, привлекателно за лятната ваканция. С днешна дата там всичко е толкова презастроено, подобно на цялото Черноморие, че е непонятно за кого би бил почивка в истинския смисъл на думата престоят там. На влизане в града от двете страни на пътя като плътна стена се редят хотел след хотела.

Ситуацията е още по-драматична, когато човек се отправи в посока езерото, където безразборно откъм страната на морето са изникнали и продължават да никнат блокове, по-известни в последните години като апарт хотели. Изкупени са основно от руски граждани. По данни на общината чуждестранните собственици на имоти в града са около 6 хиляди. За сравнение, постоянно живеещите в Поморие са 14 570 според последното преброяване.

Човек да се чуди кое точно привлича руснаците във възможността да се преместят от блока, в който вероятно живеят в Русия, в този тук. Сигурно обаче има някакъв логичен отговор, който ми убягва.

Едно от нещата, с които със сигурност се свързва Поморие, е морската сол. Тъкмо на мястото на старите солници, изоставени след залеза на това производство, се намират въпросните блокове.

А някога в града имало толкова къщи, колкото и солници. Солта била наистина скъпа стока, благодарение на която много хора издържали семействата си. Алтернативният занаят бил лозарството. В Музея на солта сега може да се види банкнота от 1928 година, на гърба на която има снимка на солниците в тогавашното Анхиало, което едва през 1934 г. се преименува на Поморие. Малко преди това градът бил пълен с гърци, а българите имали една махала и едва през 20-те години на миналия век придобива български облик.

В музея, който е на открито, на брега на самото езеро, може на живо да се научи как от заградената вода се стига до купчинките бели кристали. В самия музей най-подробно обясняват всички факти около този процес, както и интересни неща, свързани с морската сол.

Днес сол в промишлени количества не се произвежда и това изобщо не е занятие. Новите хотели са окупирали града и за друго простор няма.

Не са опазени от "инвеститори" повечето терени, за които се смята, че археологическите разкопки има какво да покажат. Местните, за които те имат значение, пък смятат, че градът нарочно не е проучван, за да не отклони туристите от Созопол и Несебър. Това гласи тяхната си теория на конспирацията.

В някои от районите на града, където се смята, че разкопките биха разкрили най-много неща, общината е успяла да замени терени с техните собственици и да започнат проучвания.

Общината всяка година предвижда пари в бюджета за разкопки, казва заместник-кметът Илия Джингов. За миналата година парите са били 30 хил. лв. С тях е финансирано разкриването на църква в местността "Палеокастро". Очертанията й прозират под водата, която я покрива в един изкоп.

Но за посещаващите града основна притегателна сила си остават плажът и спа процедурите, предлагани в почти всеки хотел. Важно уточнение за любителите на калните процедури, които се предлагат в града, е, че освен в двете държавни бази и балноехотел "Поморие", в останалите не е ясно каква е точно калта.

Оказа се, че никой не контролира ползването й от езерото, а нейните лечебни качества се запазват само за 24 часа. След това полза от нея няма. С други думи и тук, като на всяко място у нас, човек трябва да е експерт в много сфери, за да не се подложи на нещо безполезно или направо вредно, за което отгоре на всичко е платил.