Хотели, достойни за Гетсби

За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си.
Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 978 Неутрално

    Красота.

  2. 2 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2016 Неутрално

    Нашите политици как си плащаха скъпите хотели в Париж с любовниците ? Кога ще се направите на истински разследващи журналисти и да разкриете някоя тайна?

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  3. 3 Профил на Катапулт
    Катапулт
    Рейтинг: 171 Неутрално

    Лукс да дрънка!

    Impossible Is Nothing
  4. 4 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1371 Неутрално

    Красота!

    Предразсъдъците са за ограничените.
  5. 5 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 279 Неутрално

    Често съм съжалявал, че не съм леко старомоден и не си водя дневник. Но ето, не друг, а "Дневник" ме подсеща и защо да не драсна ред. Обичам да ходя в Нюпорт. Преди години даже купих един 12-струнен Мартин от местен жител, който продаваше китарата, защото събирал, за да си купи самолет. Миналият месец бях два пъти там. Атмосферата му е малко различна от местния Созопол -- Марбълхед, да не говорим за дюните на Провинстаун -- местният Китен или Приморско, както си ги спомням преди десетилетия -- на върха на Кейп Код. Разбира се, отделна история са кукленските къщички на Мартас винярд, умалени копия на типичната нюингландска постройка, с миниатюрното му дворче и даже миниатюрни карамфилчета. Нюпорт е пристанищно градче, с яхтите и крайбрежни глезотии върху типични крайбрежни дървени платформи, но не и с дух на чисто рибарско селище. "Облагородено" от молоподобните неизбежности на максмари, джей кру-та и подобни им, както и с неизбежен Старбъкс. Тези, които могат да си го позволят, си купуват даже таймшеъ в комплекс, току до центъра, с изглед към залива, с тенис корта, за да могат да заведат децата през лятото на почивка. Излиза далеч по-евтино, а и не е далеч от дома в Масачусетс. Къде ще се тътрузиш до разни бахами и джамейки.

    Не тези обаче почти тривиални неща са, което прави Нюпорт да привлича посетители, особено след Даунтън-аби-манията, която превзе източния бряг като сторм -- трети сезон на сериала отмина и всеки негов фен, както си е обичайно за популярен сериал, очаква четвъртия, след ужасния край на третия. С две думи, сериалът е посветен на живота на аристократично семейство, лорд и прислугата му -- цял взвод и бътлърът мистър Карсон, зорък пазител на класовото разделение. Няма да разправям сюжета, но като навлезеш леко навътре в Нюпорт, изведнъж попадаш на цяла констелация от дауътнабита, палати ли, дворци ли, по протежение на Белвю авеню, надвесени на атланическия бряг на града. Това са резиденциите на онези, които са владеели света между двете войни. Всъщност, тези, които са и съдавали, и спирали световните войни и каквото си помислиш да е ставало. Крале са им били гостите, американските президенти са ходели на отчет. Самите им обитатели, астономически богати, но без благороднически титли, на тълпи пристигали в Англия, да се задомяват с обеднели аристократи. Досущ като историята с особените българи, който на тълпи щели да обземат Англия, но с обратен знак. То това беше и в основата на Даунтън аби -- дъщерята на богатата американка, женена за нескопосния финансово глава на домакинството, ама лорд. И, нали е нескопосан финансово, затри всички пари на жена си, та се наложи майка й -- Шърли Маклейн във филма -- да пристига от щатите уж да спасява положението, въпреки че английските аристократи си запушват носа от неприятното излъчване на богата, но принадлежаща на простолюдието особа. Нали обаче обещах да не разказвам сюжета.

    Та, тези летни резиденции на нюйоркския елит, оттеглял се за почивка и да хвърли по някое парти в райския климат на Нюпорт, повечето сега са като черупките на рак-пустинник. Днешният елит е в Хамптонс в Лонгайлънд, но по грандомания, пищност, показност, нюпортските владения могат да се мерят единствено с Версай или със замъците по река Лоара, показани любезно онзи ден в галерия, тук в този вестник. Защо рак-пустинник? Иди в Париж и след като се налюбуваш и сантиментите отшумят, виждаш една черупка на нещо, днес населено от собствената си неадекватност. Един измислен декор, чиято магия изчезва само да посетиш някое предградие като Вилжуиф или Жувизи. Бях споменал в друго изказване Прага и нейния Перник -- Кладно. Някакво подобно чувсто на тотална неадекватност и нарисуван декор, капан за туристи. В Нюпорт, наред с чувството, което носиш по време на посещението на Брейкърс, Марбъл хаус и още пет-шестте палата по протежение на Белвю авеню, за някаква неадекватност и непозволено навлизане в живота на други хора, те обзема и някаква фатална обреченост. Малките палати с градините, с балните зали, царските спални, мраморни тоалетни и вани, цеховете долу за приготване на царските обеди и вечери от случите, със всичките му там специални порцелани и подробни уреди за целта, всичко това днес е собственост на историческото дружество на Нюпорт, поради липса на живи наследници. Един от въпросните вандербилдовци ли беше, не си спомням кой, дава идеята, да се създаде дружеството, за да се предотврати неминуемото превземане от Чичо Сам. И, какво сега, всичкият този блясък, цялото това могъщество отишло къде -- в историчеко някакво дружество, да чарджи туриста $31 за посещение на пет къщи. Gone. Forever gone. Все едно не е било. Вазичките, кукличките в детските спалне, дъбовите маси със сребърните прибори, където са се вземали съдбовните решения за бъдещето на народите, розичките в обширните паркове с кичозните статуи, копринените тапети, всичко това днес в ръцете на историческото дружество, късащо билетчета на завистливо простолюдие, дошло да се докосне и то до нещо, което не само никога няма да му принадлежи, но и никога няма да разбере.

    Гледам тези мъртви архитектурни формации, обширните паркове с дървета, чиито дънери с уникална форма трудно ще видиш другаде и си мисля, че други пък аристократи са съумяли да запазят живота в черупките почти 800 години. Жененето на набъбналия капитал с опусталялата аристокрация и в Англия е като при гепардът на Джузепе ди Лампедуза, но Италия днес не е монархия, а Англия (Британия) е. Има едно друго женене, което се е извършило в Англия, виждаме го и днес, чакайки кралското бебе, и, което не се е извършило във Франция, нито пък от вандербилдовцита на Нюпорт, та са били запокитени от историята като празни черупки на рак-пустинник.

  6. 6 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Хемингуей е ходил на най-хубавите места по света и е отсядал в най-романтичните хотели. Така съм забелязала от пътуванията си.
    Ако отидете там, където е бил Хемингуей, няма да сбъркате.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  7. 7 Профил на Гьонсурати на Едноличния Ръководител Борисов
    Гьонсурати на Едноличния Ръководител Борисов
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    Все хубави и супер луксозни места... Последната снимка най ми допада.

    "В сърцето на тирана,аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее." Георги Бенковски
  8. 8 Профил на Курт Деликуртев  662 галерии плюс X
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X
    Рейтинг: 1366 Разстроено

    Уди Алън, вечният неудачник, пак е снимал скучен филм?

    Най ме кефи учудената му дълга физиономия!

    http://www.panoramio.com/user/7617575?show=all , 660 ГАЛЕРИИ: 225 ЩУТГАРТ, 205 ПЛОВДИВ, 118 БЪЛГАРИЯ, 58 ЕВРОПА И 54 ГЕРМАНИЯ
  9. 9 Профил на hashtag
    hashtag
    Рейтинг: 62 Неутрално

    Луксозно и стилно





За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
Loading…
Loading the web debug toolbar…
Attempt #