Едно от нещата, с които София представя уникалността си като туристическа забележителност, са жълтите павета в центъра й. Тази уникалност обаче започва да избледнява с приближаването към унгарска територия (където са и произведени) откъм Сърбия.

Натъквам се на тях като излизам от общината в Суботица - най-северният град на Сърбия, само на 10 км от границата с Унгария. Той е в автономната област Войводина, извън градовете на която са се ширнали огромни полета с пожълтели царевични стъбла.

Градът напомня повече духа на Унгария, примесен с щипка настроение от Балканите в сръбския му вариант. За името му няма ясна концепция - на сръбски може да звучи като събота, пазарен ден и време да се наслаждаваш на живота. На унгарски - по-скоро клони към думата свобода. Местните жители са в съгласие и с двете версии. Сред предишните му имена са Сент Мария, Мария-Терезиопол, Мария-Терезиащад, Сабадка и още почти 200 други.

Османските нашественици са останали тук едва 150 години, след което са били прогонени. Тогава започва и разцветът на града.

Пиршество на духа за ценителите на хубавата архитектура са няколко сгради, сред които и тази на общината. Класата й не отстъпва на някои от творенията на Гауди в Барселона. Човек трудно може да отлепи очи от нея, иска ти се да снимаш и отнесеш със себе си всеки сантиметър и отвън, и отвътре.  Стилът й се определя като комбинация от ар нуво и унгарски сецесион.

Построена е преди 100 години, когато градът е бил част от Австро-унгарската империя. Модерността и историята са се съчетали в нея наистина впечатляващо. Отворена е през 1912 г. като изграждането й е отнело 2 години, толкова са отишли и за декорацията. Всеки, който я види, разбира защо.

Към централната зала води стълбище, чиито стени са облицовани в керамика, произведено в Печ, Унгария. Залата е изпълнена с 200 места, където заседава общинският съвет. Това е място и за официални церемонии. Годишната й издръжка струва около 15 хил. евро, при споменаването на което по лицата на местните управници се появява мъчителна гримаса.

Стените и таванът изобилсват от флорални елементи, характерни тъкмо за унгарския сецесион. Цялото обзавеждане е запазено от времето на изграждането й. Зад трите централни стола, отредени за кмета, представител на областта и на централната власт, стоят няколко стъклописни портрета, един от които е на Мария-Терезия. Те се виждат и гледани отвън вечер, когато се включи осветлението на сградата.

На няколко минути пеша от общината се намира синагогата, която също показва архитектурен размах и изящност. Сградата е доста пострадала от времето, но в момента със средства от Европейския съюз й се прави ремонт.

Някога служила на евреите в града, които днес са малцина - около 300. Идеята след ремонта е да се използва за концерти.

Днес в градчето живеят около 140 хил. души.