НДК и Бузлуджа влизат в евромаршрут на тоталитарната архитектура
Паметникът на съветската армия, резиденция "Бояна", НДК, монументът "Знаме на мира" са приносът на София към новия европейски културен маршрут на тоталитарната архитектура. Днес общинският съвет на столицата ще обсъди присъединяването на града към инициативата, която обхваща 11 държави от Югоизточна Европа.
Страната е представена също с паметника на БКП на връх Бузлуджа и три обекта от Димитровград - центърът, ж.к Трети март и паметникът на поета Пеньо Пенев.

Българските архитектурни паметници, които често събират негативни и дори иронични коментари в страната, вече не веднъж са попадали в световни класации на забележителности. Издателството "Lonely planet", например, миналото лято включи т. нар. летяща чиния на Бузлуджа сред 40-те най-необичайни туристически преживявания между Лондон и Сидни. Група британски графити автори пък се вдъхновиха от същия паметник и го увековечиха във видео като част от обиколката си по необичайни места на планетата.

Преди това Паметникът на съветската армия, който една лятна сутрин на 2011 г. осъмна изрисуван с анимационни герои "в крак с времето", беше включен в класацията на най-оспорваните монументи в света, подготвена от специализираната медия travelandleisure.com.

Инициативата е част от международния проект "Атриум", изследвал 71 обекта още в Италия, Словения, Унгария, Словакия, Румъния, Гърция, Хърватия, Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина. В България партньор е Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКH).

Експертите отбелязват, че тоталитарна архитектура е запазена не само в страните от бившия Източен блок, в които споменът за диктаторските режими е най-пресен, но и постройки от Италия и Гърция, напомнящи за времената на фашизма и военната хунта. Между обектите са административната сграда на пристанището в Солун, гарата в Гьор, Унгария, Двореца на културата в Тирана, църквата Дева Мария от Фатима в Лабин, Хърватия и други десетки обекти.

Целите на проекта, който започва да се осъществява още преди три години, са да проучи архитектурното наследство, оставено от тоталитарните режими от 20-ти век и да потърси начини да ги превърне в ресурс за развитие на културния туризъм. Проектът включва научни изследвания, изготвяне на документация, икономически проучвания и съставяне на специализирано досие на тематичен европейски културен маршрут.
Как е изглеждал Димитровград в представите на архитектите и какво всъщност се е получило вижте във видеото на проекта "Атриум":