Стари седалки, глухи стъпки по протрит мокет, дървени стени и коридори, пълни със снимки на минали киновеличия или филмови афиши от отдавна забравени ленти. Това не е обстановка, която голяма част от съвременните посетители на големите киносалони по света познават.

Мултиплексите в голяма степен превърнаха ходенето на кино в изцяло търговска дейност, която си е чисто и просто развлекателна услуга. Но онези, които си спомнят вълнението от ходенето на кино преди години, все още ценят онова съкровено усещане от влизането в храма на седмото изкуство, когато то бе по-скоро вяра, отколкото бизнес.

На това залагат и голяма част от съхранилите се и все още действащи кина по света, които са се подложили на малките, но понякога скъпи козметични промени на времето като цифровизацията, и въпреки това са запазили своя характер и достойнство. За да се борят с конкуренцията на модерните киносалони, те подчертават своите отличителни качества и разчитат по този начин да изпъкнат с качество и атмосфера пред количеството и еднаквостта на веригите.

Обиколката из старите киносалони из европейските градове, в България, а и в Америка, понякога може да е равносилна на пътуване с машина на времето. Не случайно жителите на Истанбул с години протестират бурно срещу плановете за разрушаването на най-старото и знаково кино в града "Емек", където през последните години се провежда Международният филмов фестивал в града край Босфора.

За по-възрастната публика по света старите киносалони навяват приятна носталгия, а за по-младите са усещане от нов и непознат вид.

Такъв е случаят с дузина съхранили се старинни киносалони в австрийската столица Виена като "Белария" в центъра на града, "Адмирал", основано в началото на 20-и век и най-старото кино в света, което не е спирало да работи - "Брайтензеер Лихтшпиле" (Breitenseer Lichtspiele), съществуващо от 1905 г.

В част от тях на посетителите се предлага възможност освен на филма да се насладят и на чаша вино. Това пък автоматично прави разговора с някой от зрителите по местата наоколо още по-лесен. Светлините не са толкова ярки, мирисът на стар салон носи своя чар, а търговията с храни и напитки не е така натрапчива. За много от по-старите кинолюбители, които не могат дълго време да живеят без близък допир с киното, това е преживяване, което е ценно и незаменимо и от най-модерния и удобен облик.

Но поддържането на такова удоволствие е трудно за собствениците, които трябва да се борят в силно конкурентна среда от много и всевъзможни по вид киносалони и сравнително малко публика. Затова търсят и алтернативи, с които да поддържат живота им.

Централното виенско кино "Адмирал" например е от малкото, които все още прожектират филми на лента, макар новите заглавия все по-трудно да се намират на такива. Неговата настойничка организира и сеанси с посещение в прожекционната кабина. Друга интересна инициатива са прожекциите с плетене, в които салонът остава полуосветен. Има и прожекции на неми филми под съпровод на живо изпълнение на пиано. Усещането от тях е като в истински музей на киното, но въпреки това неговите близо 170 протрити дървени седалки и остарялата звукова изолация на салона не са особено силна мотивация за голяма част от киноманите.

Това е като да се опитваш да обясниш на някой запален по музиката тийнейджър, че старата, рядка, одраскана, но все пак запазена грамофонна плоча е много по-ценна от mp3-ите, които лесно, бързо и в сравнително добро качество могат да звучат и от джоба.

В София по подобен начин все още продължава да съществува старото кино "Влайкова" например, където овехтялата му атмосфера все още привлича немалка публика за няколко подбрани прожекции на филми, както и различни музикални, литературни или театрални събития през седмицата.

Старото щатско кино "Лорейн" в щата Илинойс пък е основано през 20-те години на миналия век и преди няколко години престава да съществува по финансови съображения. Една от жените, която пази съкровени спомени от детските си години, прекарани в киното, започва да се бори за неговото спечелване обратно и го откупува от банката. Тя си спомня как по време на Голямата депресия, за да привлекат хора там, организирали томболи и различни занимания с рисуване. Ако никой не успеел да спечели наградата през едната седмица, тя се прехвърляла и натрупвала за следващата.

Така Фронтела Фейли Краут си спечелила 90 долара и триседмичен пропуск за киното, в което прекарвала по три дни между понеделник и неделя. Сега амбицията й е да се опита да възстанови част от тази стара традиция с помощта на фондация.

Истинска автентична среща със стар киносалон предлагат и редица зали в Лондон, особено в квартала "Нотинг Хил" например. Там киното Coronet може да ви донесе наслада само от гледката на красивите и поддържани старинни стени, запазени в оригиналния им вид, наподобяващ по-скоро театър, отколкото място за прожекция.

В Electric Cinema на ул. "Портобело" в британската столица, което през февруари 2011 г. навърши сто години, пък може да усетите смесица от модерните технологии, нови заглавия и стари, редки ленти на екрана в изтънчената му старинна атмосфера. В него зрителите се разполагат удобно върху една от 65-те кожени седалки в ретро стил, между които удобно, под ръката на разположение е малка, кръгла дървена масичка със симпатична лампа с абажур.

Изборът на места за гледане обаче не свършва дотук. В салона има и две двуместни кресла в дъното, както и шест двойни легла на предна линия, които осигуряват наистина невероятно усещане от гледането на филм на кино. Ако и този уют не стига, може да се възползвате от топлината на кашмирено одеало. Десет минути преди старта на прожекцията на бара се предлагат и различни напитки като бира, вино и шампанско, които приключват точно пет минути преди началото на филма.

Приятно гледане!