Спиращата дъха архитектура на Барселона обикновено се свързва с името на великия й архитект Антони Гауди. Малко в сянката му остава друг майстор на сградите, които са повод туристите да посещават каталунската столица и до днес - Луис Доменек и Монтанер. Двамата са живели по едно и също време - родени са в средата на 19 век.
Спиращата дъха архитектура на Барселона обикновено се свързва с името на великия й архитект Антони Гауди. Малко в сянката му остава друг майстор на сградите, които са повод туристите да посещават каталунската столица и до днес - Луис Доменек и Монтанер. Двамата са живели по едно и също време - родени са в средата на 19 век. 
Сега ценителите на Барселона имат още един повод да посетят града, защото след рестраврация вече отвори врати за посетители една от големите архитектурните творби на Доменек - Casa Lleo i Morera. Туровете са на английски, испански и каталунски, с предварителна резервация. 
Къщата се реставрива в продължение на две години по проект на нейния собственик - компанията "Нуньо и Наварес". 
В последните години на 19 век големият архитект получава поръчка да преустрои съществуваща къща, намираща се на един от престижните булеварди в града - "Пасейг де Грасиа", на който могат да се видят и няколко от най-ценните творения на Гауди. Авторът на поръчката е Франсеска Морера и Ортис, която наследила съществуващата сграда от чичо си. Тя обаче не доживява да я види обновена. Синът й я наследява и давата името, с което е позната днес. 
Доменек обновява в модернистичен стил сградата. Собствениците му поръчват да разруши фасадата и да я изгради наново. Доменек събира екип от най-видните майстори в различни области по това време - специалисти по мозайките, скултор, мебелисти. Така се появяват три галерии и каменни балкони на различни етажи. 
Фасадата и мецанинът са декорирани с различни орнаменти. Най-забележителни са скултурите на Еусеби Арнау - две двойки женски фигури. Те са били разрушени и отново създадени през 1943 г. По фасадата има алюзии за фамилното име на собствениците, което означава черница (morera). 
Като корона на фасадата Доменек решава да създаде малък купол, който обаче по проект надхвърля максимално разрешената от общината височина и се налага да се иска специално разрешение за изграждането му. Тъкмо той е използван за разполагане на картечници по време на Гражданската война. 
Ценителите на архитектурата виждат в интериора "експлозия от модернизъм" - прозорци, които представляват стъклена мозайка, мозайки, керамика, скултури, дърво, мрамор, сграфито... 
Вестибюлът и стълбищата също са пример за различни модернистични техники, които са сътворили работещите с Доменек майстори. 
Фасадата е украсена със скултури на нимфи и с предмети, които са били новост за времето си - фотоапарати и грамофони. Къщата е завършена през 1906 г. 
Къщата остава собственост на семейството до 1943 г., когато е продадена на застрахователна компания. Четиресет години по-късно е продадена отново и отново. 
Въпреки това, тъй като в продължение на три поколения къщата остава фамилна собственост орнаментите са добре поддържани. Някои от тях обаче са променени и дори разрушени заради настъпващото в началото на 20 век културното движение - Noucentisme. 
Близо до къщата е друго забележително произведение на Доменек - болницата "Сан Пау", чиято сграда е под защитата на ЮНЕСКО и наскоро също беше отворена за посетители след сериозен ремонт. 