И седях дълго на скалата, онемяла пред величието на природата...
Посока: на север от София, към Мездра. Цел: пътуване, крачене, зелено, въздух, забавление, приключение; целта може да е и един водопад в Понор планина. Ако сте от София и искате разходка само за ден, след около 90 километра и час и половина по завоестия път по Искърското дефиле, стигате гара Бов. 
Искър прорязва Стара планина и Врачанския балкан, а на мен ми иде да крещя от толкова красота. Зелено. Скалисто. По-нататък са Лакатнишките скали и Ритлите, където можете да видите пещерата Темната дупка и Черепишкия манастир. Този път ще гледаме водопада Скакля на река Скакля, приток на Искър. 
Стигате до гара Бов. Но не завивате надясно по моста над реката, а продължавате само още малко по главния път нагоре. Табела сочи наляво "Вазова екопътека", която свързва с. Заселе и гара Бов. 
Скакля отдалече. Преходът до водопада е няма и час. Пътеката се катери леко, поставени са парапети на опасните места, информационни табла, беседки, мостове, кошчета за боклук и осветление горе, на ръба на скалния венец. 
Пътеката е кръстена на писателя Иван Вазов, който често е посещавал местността Заселски ливади, вдъхновила много негови пътеписи, стихове и разкази, измежду които "Дядо Йоцо гледа". Веднага ти става ясно защо. 
Тревопасно. 
Камъняк. 
С чудни живописни кътчета, пътеката на места разкрива удивителни панорамни гледни към долината. Уханна пролетна букова гора, прорязана от слънчевите лъчи, реката, ромоняща кротичко ту отляво, ту отдясно на пътеката и камъни с полепнал тъмнозелен мъх, дървен мост, дъхав планински здравец, кукуряк и всичките горски цветя на сезона. 
Кулминацията на пътеката е мястото, където я пресича водопадът - един от най-високите в България, обявен за защитена природната забележителност. Той се спуска от местността Варо на село Заселе от внушителен подковообразен варовиков венец, висок 120 метра. 
Водопадът е на три каскадно разположени скока, най-високият от които е около 85 метра. (През зимата водата замръзва в два успоредни ръкава, по които се катерят алпинисти). 
Именно по широката скална тераса на втората каскада минава пътеката. Водата с грохот се спуска някъде високо над главата ти, полива те с разхлаждащи пръски, укротява се за миг, за да продължи поредния си скок в бездната. 
Продължаваме мълчаливо нагоре по пътеката чак до Заселските ливади на Понорското плато. Гледката оттам е спираща дъха. Вижда се цялата Западна Стара планина, Искърското дефиле, Голема планина и землището на село Бов, сгушено в долината. 
Именно тук обичал да седи Вазов и да съзерцава красивата панорама отсреща. Веднъж изневиделица при него дошъл кметът на Заселе и ядосано го попитал: "Кой сте, ваша милост?" На което Иван Вазов отговорил: "Аз съм поет". 
"Поет, не поет, аз съм на Заселе кмет!"—троснато отвърнал кметът и поискал да го арестува под предлог, че е иманяр и самоволно мачка тревата. Но след кратка словесна тирада двамата се разбрали и седнали на тревата на сладка раздумка. 
Именно тук се намира и историческата скала "Злио камък", откъдето прототипът на дядо Йоцо (Йордан Маринков Църнярски), е гледал със слепите си разплакани очи и поздравявал влака – символ на Нова България. И аз седях дълго на скалата, онемяла пред величието на природата. 
Пък вие можете да тръгнете и по обратния път – от Заселе към Бов. Да се качите с колата до Заселе и оттам да се спуснете по пътеката, за да видите водопада. 