Някому може да изглежда странно и абсурдно в 21 век в Европа да има кръвно отмъщение. Но ако този някой се разходи из Албания, може и да повярва на това. Разказът за все още битуващата вендета е на местен гид, запознат с нравите, но в същото време е нещо, чието доказване изисква доста близки контакти с местните хора.

Та, ако се доверим на този разказ, все още се практикува традицията, според която ако някой убие член на дадена фамилия, получава същото от засегнатата страна. А после на нея това й се връща и така до безкрай.

Според разказа на нашия гид сегашният президент на страната Еди Рама, който е бил и два мандата кмет на Тирана, се е опитал да ограничи максимално тези роднински кръвопролития. Доколко е успял - трудно е да се каже.

Научаваме тази история покрай няколкодневни обиколки из страната, където се вижда с просто око, че реалности от 21 век битуват наред с други, за които понякога си мислим, че са останали някъде в края на 19-ти. Което в известна степен е и нормално. Така таблетът в ръцете на по-заможен албанец в някой хотел по крайбрежието около Дуръс съществува в паралелната вселена на хората с цървули, които продават в центъра на Берат пуйки за новогодишната вечеря. Оставили са ги с вързани крака на тротоара и така клиентите могат да си ги избират.

Магаре търпеливо изчаква, вързано за уличен стълб, стопанина си да си поговори със свой познат. Малко по-встрани, точно под една табела, която указва посоката на туристически обекти в района, местни хора са наредили импровизирани сергии с маслини. Горчат ужасно сякаш са току-що откъснати. Или на местните точно този вкус им допада, или не са усвоили тънкостите на приготвянето.

Такъв проблем предизвиква и покупката на популярния и нещо като емблематичен продукт за страната - конякът "Скендербег". Предупредени сме, че ако го купим дори от магазин, има опасност да е фалшив. Затова избираме по-безопасния вариант, който предлага местния гид заради връзките си на място. Обяснява, че ще ни вземе от самия производител, някъде близо до град Елбасан, през който така или иначе минаваме на прибиране. Рекапитулацията показва, че: или албанците наистина не знаят как се прави коняк (малко вероятно), или че тук фалшификацията е издигната в начин на живот, мисля си докато надушвам силния мирис на спирт, който се носи от отворената бутилка коняк. Която протече още преди да бъде отворена.

Далеч по-неразочароващо изглежда светът, когато се гледа отвисоко на града, останал долу - Берат. От крепостта горе ясно се вижда, че напълно заслужава името си. Берат означава бял град, гранит.   Белите къщи са разхвърляни живописно около реката долу. Няколко моста свързват жителите на двата бряга на Осъм. Берат е бил част от Първото и Второто българско царство както и от Охридската българска архиепископия. До 17 век носи българското си име Белград.

Така съвсем логично се намества обстоятелството, че тленните останки на двама от учениците на Кирил и Методий - Горазд и Ангеларий, се съхраняват в една църква тук - "Успение Богородично". Намира се зад зидовете на старата крепостна стена и е под защитата на ЮНЕСКО.

Мощите се пазят в сандък зад олтара, където по принцип в действаща църква достъпът е забранен. На няколко икони от олтара са изписани образите на светите братя и техните ученици - Кирил, Методий, Климент,  Наум и Сава. Те са прави, в небесата, а под тях в древен Берат с църквата, са положени телата на Ангеларий и Горазд.

В криптата на църквата има и други интересни примери на местната иконопис - в голяма степен дело на местния майстор, чието име остава в историята и в памет на когото има паметник посред крепостните стени - Онуфрий. Характерно за него е използването на особено наситен червен цвят.

На полилеите в църквата в долния край се виждат яйца от щраус. Когато са надупчени, те изпускат вещества, които прогонват насекомите от помещението. С това се обяснява присъствието им. Тук се намира и нетипична икона, на която се вижда, че Богородица държи младенеца в дясната си ръка. На друга Тайната вечеря е показана на кръгла маса. Редят се все неща, които човек някак не е настроен да види тъкмо в Албания.

Излизането извън църковните стени и стените на стария град отново те извеждат към оживената централна улица на днешния Берат.

Сред пазаруващия и продаващия поток има и немалко множество от мотаещи се безцелно местни хора, предимно мъже, които имат много време за харчене.

Различните ухания, които се носят от някои отворени към тротоара врати, те карат веднага да хлътнеш вътре. Такъв е неизменно случаят, когато преминеш покрай баничарница.

Почти посред всеки малък двор на къща има дръвче, отрупано с портокали. Край тях хора може и да не се видят, но неизменно на някоя висока част от къщата има я плюшена играчка, я овнешки рога или нещо друго, което играе ролята да облъсква злите сили, според местните разбирания.

Къщите в стария квартал точно под стените на крепостта са накацали една над друга по хълма. Два големи моста свързват тази махала с основния път и центъра на града.

Животът тече в ритъм, който е трудно да се каже от кой век е.