Взимам назаем заглавието от една гръцка песен на Кети Гарби и стихотворението на талантливата Мария Донева, защото те чудесно предават магнетизма на Гърция. Особено последната строфа от стихотворението на Мария – тя трайно се е запечатала в съзнанието ми и ми харесва да си я повтарям като своеобразна мантра: Как спокойно и полека може да се съществува.

Въпреки всички сътресения, които преживя и преживява южната ни съседка, там все още се живее спокойно и леко, напук на всички мрачни прогнози. 

Гърците, като средиземноморска култура, ценят радостта от живота и умеят да се радват на хубавите и простички неща. Имат предълъг опит в това отношение - та нали тъкмо Гърция е родината на хедонизма и епикурейството - любимите ми философски школи, според които най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата. От климата ще да е. Когато си богопомазан с такива благодатни земя и море и разполагаш гарантирано с над 300 слънчеви дни в годината, всяка криза се понася по-леко. Но ако Гърция е в криза, то тогава България е в тежка клинична депресия. 

Първото, което впечатлява в Гърция, още щом преминеш границата, са къщите. Впечатляват не толкова с архитектура, а с това, че са боядисани в приветливи светли тонове, видимо поддържани са и са отрупани с цветя. Цветята определено са на почит в гръцко – явно е въпрос на чест да имаш повече и по-китни цветя от тези на комшията и сякаш всички са си обявили целогодишно състезание за най-цветна тераса и градина.

Непознати за мен цветни храсти разпръскват по улиците възтежко екзотично ухание, палми хвърлят дебела сянка, от дворовете надничат портокалови и лимонови дръвчета, натежали от плод. Портокалите си растат оранжеви и сочни ей така, на улицата – ама на какво прилича това, моля ви се!

Обли хълмове с маслинови горички се редуват с лозя, кипариси и пинии. Зад поредния завой се е ширнал поредния окъпан в светлина изумруден залив. 

Край пътя цъфтят зокуми и сладкият им аромат носи полъх на море. Море да искаш в Гърция – няма точка от сушата й, която да отстои на повече от стотина километра от морето. "Всичко, отдалечено от морето, е провинция!" - прав е бил Хемингуей. Ако душата ви жадува за излаз на море, това е мястото!

Ах, морето! Кристално чисто и прозрачно, изумрудено синьо, три цвята синьо, абе... няма такова синьо! Егейски синьо. Кротко като езеро и пълно с риба. Опитомено море. 

Сигурно е още по-красиво край островите, макар че не знам колко по-красиво може да бъде от това, което видях край Ситония. Разкошни малки закътани плажове, обгърнати от пиниеви горички и изглеждащи така, сякаш по тях не е стъпвал човешки крак. По скалите растат красиви розови цветя. Всеки ден можеш да пробваш различен плаж – ей така, за разнообразие. Плажове има за всички. 

Без цигани, които разнасят казани с варена царевица, без майки, които крещят по децата си "Сега ако влезеш във водата и ми се удавиш, после ще те спукам от бой!", без деца, които да ти хвърлят пясък в очите (освен твоите собствени), без изнервящи свирки на спасители, без плажуващи, които си опъват хавлиите така, че пръстите на краката им гальовно докосват главата ти. Само ти и морето. И тишина, нарушавана единствено от нежния плисък на вълните. Тотално уединение и ултимативно усещане за релакс. Синьо безвремие.

Един от най-красивите плажове, на които попаднах (макар че е сравнително оживен, при това българите преобладаваха), е плажът Кариди на Вурвуру. Пясъкът е бял и суперфин и дори и в най-горещото пладне не се нагорещява от слънцето и не пари под краката. Райско кътче. 

На Вурвуру може да се наеме лодка и да се обиколят близките островчета. Като забогатея един ден, ще си купя вила на Вурвуру – видях разкошни къщурки край морето, в сянката на борова гора, които изцяло задоволяват скромните ми претенции. Сутрин ще плувам до насита в морето, след това ще си седя на теферич, ще съзерцавам отсрещния Атон, ще се наливам с узо, ще мезя със салати и маслини и ще се тъпча с морска храна.

Като споменах храната, гръцката кухня е другият абсолютен култ след морето. Кулинарна фиеста от средиземноморски и балкански ястия, поляти с лениви струи зехтин и щедро подправени с риган, чесън, копър, лук, босилек, мента, дафинов лист, мащерка ... ммм, кой би могъл да устои на това изкушение.

Край пътя има мамещи окото сергии за плодове и зеленчуци. Може да избираш на воля, освен това продавачът любезно и настоятелно ти предлага да опиташ от всичко – така се прави търговия. Там ядох най-вкусните череши в живота си и е важно да отбележа, че в кутията нямаше нито една развалена. Как да не напазаруваш отново и отново от такъв търговец. Това е другото, с което Гърция те спечелва – с отношението. Хората като цяло са мили, усмихнати и услужливи и въпреки езиковата бариера, някакси успявате да се разберете. Все пак сме на Балканите.

Пак ми се ходи на море в Гърция. И пак, и пак. Заради слънцето, морето, небето, цветята, хляба, рибата, маслините, узото, портокалите, смокините... И за да си припомням всеки път как спокойно и полека може да се съществува.