Природен Ноев ковчег. Така Иван Камбуров – експерт по биоразнообразието, описва кратко, но много точно Странджа. Природният парк, който опазва един от най-големите нископланински непрекъснати горски масиви в Европа. В този "ковчег" се срещат на едно място видове "отвсякъде". Със силно влажния и мек климат, Странджа е успяла да съхрани най-много видове птици, бозайници, риби, влечуги, растения и типове различни местообитания.
Първите защитени територии изобщо в България са именно тук – в Странджа с обявяването в далечната 1933 г. на първия резерват на гората "Горна Еленица-Силкосия". Две години след това държавата снема защитата от по-голямата част на резервата и в него остават само най-стръмните и недостъпни склонове на Силкосия.
Едва през 1995 г. Странджа е обявена за парк. Той е голям, но специфичното за него е, че опазва част от Черноморието ни – между Царево и Резово. Единствените ограничения заради новия статут на парка за местното население са, че не могат да обезвреждат опасни отпадъци в неговите граници и да привнасят чуждоземни растения и животни
текст: Босилена Мелтева
С днешна дата защитените зони от Натура 2000 по директивите за Местообитанията и Птиците в Странджа се припокриват с територията на природния парк. Тук възобновяване на гората става естествено и не се налага залесяване. По-скоро лесовъдите се опитват да подобрят качеството на гората и да върнат някои изчезващи видове.
Към това е насочен и проектът по програмата LIFE на Европейския съюз, с партньори изпълнителната агенция по горите (ИАГ), дирекциите на 10 природни парка, сред които и ПП "Странджа" и природозащитната организация WWF.
Общата му цел е възстановяването на природните местообитания в българските гори.
на снимката: р. Велека
Иван Камбуров е старши експерт по биоразнообразието от дирекцията на природния парк, но няма нужда да знаем титлата му, подразбираме бързо за нея докато вървим и слушаме задълбочените му и интересни разкази за гората, редките растения, историята и магията на мястото. Всичко това докато не спираме да крачим по влажните пътеки на защитена местност Марина река и да се оглеждаме. 
Странджа е съхранила нещо уникално за цяла Европа – най-древните за континента терциерни странджански гори. Ако попаднете в подобна гора, ще я познате по зелени отличителни белези – вечнозелените храсти. Паркът опазва един от двата най-големи дъбови масива на Европа.
Терциерните реликти са видове от преди 2 милиона години, които са запазени от цяла Европа само на това място. Широколистните гори и вечнозелените лавровидни растения в Странджа са били разпространени в края на терциера.
Най-знаковото растение за планината е Зелениката. Виждаме я за пръв път в резерват Марина река.
В целия Европейски съюз се среща естествено само в парк Странджа и в защитени зони "Странджа" и "Босна". Тя е изключтелно уязвима при смяна на специфичния климат и среда – влага и сянка.
Красивите й пурпурни цветове са най-големите цветове в България. По време на цъфтежа й в средата на май се организира и празник на Зелениката.
С възторг откриваме останали и през юни цветове на зеленика, дори и прецъфтели са красиви!
Красивите й пурпурни цветове са най-големите цветове в България. По време на цъфтежа й в средата на май се организира и празник на Зелениката.
Едно от обясненията за съхранената и изключителна природа е, че Странджа дълго време е била гранична зона и достъпът до нея е бил строго ограничен, само военни са минавали през тези гори тогава. 
Тисът е едно от най-редките вечнозелени растения в ПП "Странджа". Изглежда доста внушително като размери, но на територията на парка с днешна дата има останали точно пет индивида, всичките са мъжки.
Възстановяването на този вид в естествени условия се прави за първи път през есента на 2013 г.
Еколозите засаждат над 100 броя женски индивиди тис в няколко района на планината, сред които и защитена местност Марина река. Те са едва пет сантиметра, но експертите им се радват като на деца, опипват ги внимателно дали са издържали зимата и дали са се захванали.
Светлозелените краища на клонките показват, че растението расте.
Масово се смята, че мъртвите дървета са опасни или най-малкото безполезни и грозни. Затова и често биват изсичани, особено ако са в градска среда или изнасяни от гората за огрев.
Мъртвото дърво обаче е жив дом на много важни организми, всъщност на половината от защитените видове в горите. От тях пряко зависи биоразнообразието и оцеляването на гората. Тази дървесина осигурява и 60% от органичните вещества на почвата, предпазва от ерозия.
Колхидският джел е една от зелените емблеми на парк Странджа. 
Сред уникалните растения, срещащи се само тук са странджанската (кавказка) боровинка, колхидският джел (те са застрашени и са включени в Националния червен списък), както и пиренът, странджанската зеленика, бясното дърво, колхидският джел и тисът. 
Заради силното средиземноморско влияние, странджанският климат има и средиземноморски характер – без сериозни засушавания и с по-високи температури, максимални зимни и минимални летни валежи. 
В "Марина река" се провеждат и горски училища, на които учениците научават на терен за богатствата на странджанската природа. 
Оригинални табла с красиви фотографии разкриват срещаните в местността видове, а на гърба им има информация за съответния вид. 
Бистрите води на Марина река. 
Ако се вгледаме в мокрия килим на гората, откриваме още нови измерения на живот, в случая гъбени. 
...и още красиви форми на гъбна растителност сред влагата и сянката на гората 
От 2010 г. младите гори в парка се отглеждат по устойчив метод – т. нар. Саарландски (индивидуален) метод, с който се полагат грижи за подбрани правостъблени и жизнени дървета, наричани "дървета на бъдещето". За да се развият те по-бързо и стабилно избранниците, се отстраняват постепенно конкуретни дървета, които са в близост
и им пречат. Останалата част от гората се оставя на естествените природни закони. Така се работи само точково, а не на цялата територия на гората. Методът е съвместим с опазването на горски местообитания от "Натура 2000".
Венелин Радков ни демонстрира как безшумно се прекъсва кората на конкуретни растения около дървото на бъдещето. Той е дългогодишен директор на горско стопанство Кости (1999 – 2013 г.) и докато е на поста измисля начин да ограничи сечта в стопанството си и в същото време да продължи да внася същата задължителна за стопанството му вноска към държавата. Доходът на стопанството обаче не идва от сеч, а от пчели. Радков отглежда 130 кошера и продава мановия мед, произведен в съхранените дъбови гори.
Мановият мед, който е изключително полезен, е типичен за парк Странджа заради дъбовите гори, които обитават пчелите.
Въпреки находчивия и новаторски подход на Венелин Радков, преди година той беше уволнен като директор на ДГС "Кости".
В Малко Търново се намира сградата на дирекция природен парк "Странджа". 
В Малко Търново 
Елшите край река Велека са много важни за поемането и задържането на водата от силните вълни на пороите, следствие на климатичните промени.
Важно е да опазим старите естествени гори, които могат да поемат многократно повече вода от младите. Така че едно залесяване с млада гора няма да успее да замести функциите на вековната й предшественичка.
Жълта водна лилия в река Велека с притворени цветовете се подготвя за настъпщавата нощ. 
Коренища от жълтите лилии в река Велека са взети от експертите на WWF и са внесени обратно в Природен парк Персина. 
Вечер реката е застинала като картина, в която се движат само комарите. 
Според Иван Камбуров, всеки посетил веднъж Странджа, се връща отново и отново заради магията на планината и уникалните растения, оцелели през вековете. 