Някои хора определят Рила като най-енергийната планина в България, други като най-красивата (въпрос на лично усещане), трети я предпочитат за преходи, тъй като има дълги маршрути с величествени гледки, по които може да не срещнеш други себеподобни.
Един такъв неутъпкан маршрут се простира в едната си част почти паралелно на гъмжащото от хора трасе в посока седемте езера. Той води към връх Кабул, започвайки над Сапарева баня. В това дъждовно лято комарите са постоянен спътник в гората, с която започва трасето.
Килимът от цветя се мени непрекъснато и придобива разнородни краски по целия път. 
Макар и доста по-ниско от 2 000 метра надморска височина - слънце и мъгла често се сменят. И в средата на юли е възможно на човек да му се заскрежи косата. 
Скриването на простора от очите на туриста си има и своите красиви мистични измерения. По трасето се срещат много групи коне, оставени от собствениците им сами да се отглеждат през лятото в планината. 
Наближаването до Кабул е съпътствано и със сериозни опити на слънцето отново да надделее, подпомагано от вятъра, който успява на моменти да прогони облаците и мъглата. 
Благодарение на което се разкрива чудна гледка към околностите. 
Някои петна от зимата никога не изчезват от мощната снага на тази планина. Пътят след Кабул към хижа "Иван Вазов" върви почти паралелно на този, който следват тръгналите към седемте езера. Вляво в далечината се виждат стълбовете на лифта. 
Стада коне са избрали най-тучната ливада за този следобед, която е и уютно обградена от хълмове отвсякъде. 
Бързо бягащите облаци разкриват на моменти и връх Харамията с остро назъбения му релеф. 
Част от множеството, тръгнало да види седемте езера, вече се е изкачило на най-високата точка по този маршрут.. 
Един от домакините в хижа "Иван Вазов" - Кадир (голям, величествен на арабски - бел. ред.), посреща туристите. Въпреки внушителния си вид той е напълно добронамерен и всъщност в голяма степен отегчен от хората - стига да не държат нещо за ядене. 
Поличите малко след разсъмване, погледнати от двора пред хижата, където човек се разсънва на този фон с чаша кафе, което ухае и на канела и кардамон. Гледката се променя със секунди от преминаващите отгоре облаци. 
Когато се изкачиш горе се вижда цялата долина, на дъното на която е кацнала хижата. Впрочем хижите в Рила се славят с това, че са в най-лошо състояние в сравнение с тези в Пирин и Стара планина. Величието на гледката бързо изтрива спомените от това битово обстоятелство. 
Маршрутът нататък разкрива гледка към "очите" на планината - езерата Карагьол, Воденичарските и Градински както и най-високо разположения язовир на Балканите - Калин. 
Връх Винтчето (2520 м). Дотук води черен път, по който идват продуктите, с които се зарежда хижата. Пренасянето им от тази височина надолу засега става в раници на гърба на стопанисващите я. 
Поредното малко стадо коне, което е също толкова заинтригувано от човешкото присъствие колкото и хората от него. 
В района на Малък Полич е осеяно с камъни, които са по-характерни за Родопите и които извикват асоциации с истории за древни селища и култури. Такива тук обаче не е имало. 
Ей така изглежда алтернативата на прехода в тази част на Рила. 
Панорамата, която съпътства слизащите през връх Богдая в посока село Бистрица, е такава, че се чудиш накъде по-първо да гледаш докато внимаваш и къде стъпваш. 
По това време на годината поляните са изпъстрени с най-различни цветове и ухания, идващи от цветята, характерни за тази планина. Понякога губиш уханието, а понякога те удря право в носа докато изкачваш задъхано някой от върховете по трасето. Надолу към село Бистрица следва загубена с годините пътека, която преминава през гъста хвойна, неузрели още малини и започващи да зреят боровинки. 
Едно от най-красивите растения, които мога да се видят само по върховете тук, е алпийска роза. Срещата с нея е толкова вълнуващо колкото и с еделвайса, за който го е изпитал. Слизането по този двудневен маршрут предполага от 1800 м до 600 м надморска височина - сериозно изпитание за ставите и стъпалата. Накрая стъпването върху всяко камъче отеква в цялото тяло. 