Празникът, за който говори нарушителят на закона, е започващата божествена нова година по определението на Петър Дънов и неговите последователи. Той по традиция освен с други ритуали се отбелязва и с паневритмия, която на този 19 август започва в 10 ч. и за нея бързат желаещите да я видят, нищо че е вторник, работен ден.

Потокът все пак не е толкова голям колкото е обичайно по това трасе в събота и неделя. Пътят към лифта още далеч преди първата станция преминава през шпалир от наредени нагъсто автомобили и от двете страни с регистрации от цялата страна. Някои вероятно на последователите на Дънов, които не от днес са опънали палатките си в района на езерата.

От въздуха вече се вижда, че един джип пъпли по черния път, който на места пресича трасето на лифта (сам по себе си трън в очите на еколози и строго настроени планинари), а малко по-късно започват да се зеленеят фосфоресциращите жилетки на трима служители на парка. На тази почти крайна точка за джиповете те следят да се спазва надписът на табелата наблизо, че превозни средства в националния парк не се допускат. Остава неизвестно какво се е случило с шофьора на джипа и неговите клиенти. В останалото време е ясно - просто си вървят.

По стръмния склон, който се изправя малко след като подминеш така наречената нова хижа, вече се движат най-ранобудните, които искат да гледат паневритмията. Хора с деца на гръб, други придружени от домашните им любимци, трети носят палатки, четвърти -  сакове с бели дрехи, които смятат да облекат преди да се включат в упражненията, които по традиция се провеждат на голямата поляна до езерото Бъбрека.

Минути преди 10 часа участниците започват да се нареждат в концентрични кръгове по двойки и чакат да засвири музиката - оркестърът и членовете на братството, които ще пеят, са разположени точно в центъра. Чува се мъжки глас, който отброява до началото.  Разнася се нежна мелодия, която в съчетание с красотата от езерата и възвишенията - част от снагата на Рила в този район, могат да накарат всеки любител на природата да се разтвори в изживяването и без да е последовател на Дънов или кое да е друго учение. Стига, разбира се, да може само да слуша музиката и пеенето. И вятъра, който в този момент свири в ушите.

Опънато тънко въже, застъпено на места от камъни, за да не се мести, описва кръга на движение на  участниците в паневритмията и същевременно ги отделя от "публиката". За мен си остава загадка как тези хора успяха да не се разсейват от въпросната публика доколкото не всички стояха кротко да гледат и слушат. Очаквано много хора обикаляха кръга в опит да откраднат за себе си някой интересен кадър от впечатляващата гледка на изпълняваните в синхрон движения от облечените в бяло участници в церемонията.

Необяснимо защо хора, разположили се наоколо, точно този час бяха избрали да водят протяжни разговори по мобилните си телефони по теми като тази за прогнозата за времето и други делнични неща. Малка групичка в 10:10 ч. вече пиеше бира и на висок глас обсъждаше своите си въпроси.

Обикаляйки кръга се натъквам на няколко двойки и тройки от онези, които при други обстоятелства човек предпочита да се прави, че не вижда. В неофициални анцузи и с гордо изпъчени напред шкембета, които почесват от време навреме, сякаш за да се уверят, че са си на мястото. "То, туй, паневритмията, загубена работа", произнася се един от тях, а другите се подсмиват в знак на съгласие и продължават на висок глас с други житейски заключения, които заглушават в тази точка музиката, идваща от центъра на танца-медитация. Няколко души ги изглеждат лошо в опит да удържат в себе си спонтанно надигащия се прилив на неприязън.

От време на време се чува жужене от прелитащи над участниците в паневритмията безмоторни летателни средства. Техният шум обаче е нищо на фона на ефекта, който преди няколко години успя да произведе хеликоптер, от който някой реши да снима отвисоко случващото се.

След като са изпълнили и трите части, от които се състои паневритмията, последователите на Дънов се пръсват извън кръга към раниците и обувките си, оставени настрани, и се събират на малки групи, които отново следват очертанията на най-големия кръг, за да закусят заедно.

Останалата до края на ритуала "публика" пък тръгва покрай Бъбрека към езерния връх, за да се наслади на цялата красота наоколо отвисоко. Противно на опасенията на еколози от последните години, няма видима причина да се смята, че езерата се заблатяват, но в крайна сметка това виждат очите на лаик по тези въпроси. Множество малки рибки се скупчват към всяка човешка сянка, която се надвеси от някой камък, явно в очакване да падне нещо за ядене. Малки бели цветчета се разрастват на колонии по повърхността на изумрудената вода.

Въпреки табелите, с които туристите се умоляват от ръководството на Националния парк да не излизат извън очертаните пътеки (което всъщност е забранено по закон), всеки върви, където му е удобно и допълнително разширява трасето, което се тъпче и тъпче. Няколко души заключават, че ако се спазваше поне тази забрана и се глобяваше всеки нарушител, то много бързо щяха да се съберат всички все недостигащи средства по бюджета на кой да е национален парк. Такива суми впрочем немалко могат да се съберат и от берящите цветя в района и обвиняващи с поглед дръзналите да им напомнят, че това е забранено и го пише на един куп табели.

Край чешмата в подножието на по-горните езера силно разгневен десетинагодишен младеж пита баща си за смисъла да се катери нагоре и после пак да слиза надолу. Не по-малко ядосаният родител известно време не намира подходящ отговор и в безсилието си пита на свой ред какъв е смисълът да се виси пред компютъра и да се играят игри по цял ден. Удряйки силно крак и изпълнен с бяс малкият тръгва нагоре, наритан словесно от баща си.

Потокът нагоре е шарен - чува се испанска, английска, руска, немска и друга реч, някои са чуждестранните последователи на Дънов. Обичайно има и хора, които пуфтят под горещото в този ден слънце и денивелацията, която им идва в повече. Това е първото им посещение в района.

Част от шареното множество са и хора, които изобщо не е ясно какво правят там с дебелите си златни ланци, които блестят силно на слънцето, понеже собствениците им са решили, че трябва да си съблекат тениските и да демонстрират потна мъжественост.

На поляната край най-дълбокото планинско езеро у нас - Около (37 м) е място за обяд и обсъждане на близкото минало и международното положение. Някои дискусии изваждат от унеса наслаждаващите се на щедрото слънце този ден посетители на планината и те дават мнение по водения разговор. В това време двама младежи решават да нарушат друга забрана и се потопяват в езерото. Заради студа доста бързо излизат.

Неразрешени си остават проблемите на тази поляна, пътят те тегли към върха.

Гледка ли е да я опишеш! И няма нужда - пътят дотам е достъпен за повечето хора, които няма нужда да чакат повод, за да видят с очите си пищността, пръсната щедро тук и нямаща нищо общо с човешките творения по нашите земи.

Гол до кръста младеж не може без музика. До такава степен, че си я е пуснал на всеослушание от телефона на точката, от която искат да имат снимка всички, стигнали до нея. Слава богу, след броени минути връзката му с шума на града го повлича неустоимо надолу и остава само човешкият говор да нарушава съвършенството на мига.

По пътя надолу избираме трасето, което ще ни отведе към така наречената стара хижа, около която са съсредоточени палатките на привържениците на Дънов. Далеч преди да се достигне до тях се виждат различните цветове точици, с които е изпъстрена поляната. Неизменно се минава и покрай чешмата, известна като "Ръцете, които дават". Съградена е от последователи на Учителя. Чучурът е обгърнат от две ръце. Опашката пред нея е непрекъснато от поне 10-15 души, които наливат в шишета и си мият лицата.

В сравнение с преди няколко години броят на палатките видимо се е разраснал. Даже има втори лагер, току до новата хижа, в близост до лифта. Няма как с гледане да се установи наистина ли всички те имат разрешение да са там (разпъването на палатки в националния парк не е разрешено. Това се позволява само на последователите на Дънов за времето на техните традиционни събирания в сърцето на Рила през лятото). Отново надолу с помощта на съоръжението, което превърна седемте рилски езера в масова атракция. Без него много хора никога не биха отишли до езерата.