Христиания е една от държавите в Европейския съюз, за съществуването на която брюкселската админинстрация нехае. Но и жителите на Христиания нехаят за чиновниците. Те са хипита и в началото на 70-те години на 20-ти век са завладели част от един от островите на датската столица Копенхаген и са си извоювали правото да пренебрегват писаните закони. Дори няма
нужда от паспортен контрол или виза.
След като датската армия напуска старите си казарми в средата на 70-те и преди властите да успеят да "усвоят" апетитния терен, там се нанасят хипитата – и остават до ден днешен. И напук на разпоредбите биват признати и от администрацията. 
Освен старите халета на армията тук има и малки бунгалца, порутени къщурки, фургони, самоделни барачки. Но аналогиите с някои подобни агломерации, възникващи на българска почва, са твърде далечни, дори невъзможни. 
В тенекии, буркани, пробити кофи и дори скъсани ботуши са посадени цветя, билки, домати, тикви, слънчогледи и някакви загадъчни тревисти растения със силно изрязани листа. 
В изсушен вид последните се продават без ограничения на тукашните сергии, а ароматният им дим се носи из местните кафенета. Вероятно затова снимането на територията на "държавата" е забранено - местните жители не харесват хората с фотоапарати. Впрочем не одобряват и звъна на мобилните телефони, както и бръмченето на автомобилите или тичането. 
Животът тук е причудлив, но връзката с морето очевидно е силна. Ветропоказателят сочи откъде духа вятърът. Пътуващите по суша гледат към други точки. 
Тук туристът може да дойде да изпие една бира, да обядва, да посети концерт или изложба, да разгледа графитите, да напазарува всевъзможни дрънкулки от местния пазар – впрочем, голяма част от асортимента може да бъдат видяни и на всеки друг пазар в Европа, включително и в България, но на значително по-ниски цени. 
Окото на чужденеца издирва "местните". Открояват се хора с дълги коси, част от които с доста неугледен външен вид, мнозина очевидно от Латинска Америка – трудно е да се разбере кои са местните жители, а кои просто използват мястото за дребен бизнес. 
Къщичка за птици. 
Жителите на Христиания си имат езеро и плаж, гора и хълмове, велоалеи и пътечки за разходка или за крос.. 
Самоуправляващата се общност наброява около 1000 души, а други 500 хил. всяка година посещават селището. 
Звуци на китара, странни инсталации от непотребни машинарии. Първоначално ги подминаваме като отпадъци, но на връщане от друга гледна точка разпознаваме контурите на жираф, слон, дърво, робот. 
През друг прозорец виждаме просторна модерна и чиста всекидневна, с голяма маса за поне 20-тина души. Мъж реже салам, а до него се вижда купа със зеленчуци. На двора – детски колелета, саморъчно направена люлка и пързалка. 
Властите предупреждават, че мястото не е безопасно и че е желателно да се спазват правилата на местните – забраната за снимане, мобилните телефони, тичането. Според полицията тук виреят и криминални елементи. През деня обаче е пълно с организирани туристически групи, разхождащи се семейства и поне видимо спокойствието и лежерността доминират. Никой не обръща внимание на фотоапарата ни, но и ние се съобразяваме и избягваме да снимаме в най-"затревените" райони. Налице са обаче и видими следи от цивилизационен порядък – кипят ремонти, поправят се покриви, поставят се нови олуци, възстановяват се мазилки, обновява се дограмата. Как ли е тук през зимата. 
Портата на входа е декорирана с надпис "Добре дошли в Христиания". От обратната страна на табелата ви предупреждават, че се връщате обратно в Европейския съюз. 