Потребителска фотогалерия
Тази градина е една от най-посещаваните в Париж заради централното си разположение между Лувъра и площад Конкорд. 
Тюйлери е част от голямата централна ос, водеща от Лувъра по целия път до Ла Дефанс – бизнес района на Париж. 
В началото на ХVІ век районът е глинена кариера за плочки (tuilerie на френски и оттук и името). След това кралица Катерина де Медичи строи двореца Тюйлери през 1564 г. Той има голяма градина в италиански стил, за да ѝ напомня на родната Тоскана. 
Прочутият градинар на крал Луи XIV Андре Льо Нотр (който проектира градините на двореца във Версай) препроектира градините през 1664 г., за да им придаде днешния френски стил на формална градина. 
Льо Нотр строи тераса по брега на реката и отваря централна ос, която 3 години по-късно разширява със създаването на Шанз Елизе. 
Градините, които разделят Лувъра от площад Конкорд, са "културната" градина за разходки на парижани и на гостите на Париж, където статуи на Майол стоят до тези на Роден или Джакомети. 
Двете езерца на градината са идеално място за релаксация. 
Musée de l’Orangerie (бившите оранжерии на двореца), в който посетителите могат да се възхищават на произведенията на Моне, е разположен югозападно от Тюйлери. 
Градината Тюйлери е един от първите паркове, които отварят врати за обществеността и бързо става популярно място, което трябва да се види, а и да те видят там. 
Още през ХVІІІ в. в парка има кафенета, павилиони, столове и обществени тоалетни. 
Палатът Тюйлери е бил разположен близо до Арката на колесницата. На 23.05.1871 г. обаче, по време на потушаването на Парижката комуна, 12 мъже по заповед на Жул Бержьоре го запалват в 19 ч, използвайки петрол, течен катран и терпентин. Пожарът трае 48 часа и унищожава двореца с изключение на най-южната му част – Pavillon de Flore, Арката на колесницата и основите. 
Подобно на Люксембургската градина, и градината Тюйлери е един от тези паркове, в които човек може да си вземе стол и да го разположи там, където желае. 
В градината има няколко фонтана, две големи езера, многобройни скулптури и два музея: Galerie Nationale du Jeu de Paume и Musée de l''Orangerie, в който са изложени големите картини на Клод Моне с водните лилии. 
Тези две сгради са единствените останки от първоначалния дворец Тюйлери. 
При последното реновиране през 1990 г. формалният дизайн на Льо Нотр на градината е запазен напълно непокътнат. 
Същевременно паркът е бил отделен от автомобилния трафик. Добавени са много съвременни скулптури, а през 1999 г. е открит пешеходният мост Passerelle de Solférino (днес Passerelle Léopold-Sédar-Senghor) през Сена, свързващ Тюйлери с музея д’Орсе. 
Ландшафтните архитекти и градинари избират да запазят историческото наследство: горичките са възстановени и са засети наново 800 от общо 2860 дървета в парка. 
Инсталирано е ново оборудване за всекидневната поддръжка на градината, вкл. автоматизирани поливни системи и осветление, а сградите и съоръженията, използвани от 17 души охрана на парка и 20 градинари, са обновени. 
Максималната височина на дърветата на Тюйлери е фиксирана на 2,2 метра. Клоните внимателно се кастрят и оформят всяка година, за да се подчертава монументалната ос между Пирамидата на Лувъра, Триумфалната арка и Ла Дефанс на ок. 6 км на запад. 
Има голямо разнообразие от дървета: дъб (каменен дъб, корков дъб, цер); бряст, елша, ясен, тис, топола, липа, конски кестен, чинар, явор, бяла черница. В Grand Carré дърветата са с различни размери, например тисове, борове, букове, конски кестени, магнолии и др. Някои от тях са над 200-годишни. 
От съществено значение е подмяната на дърветата, защото градината е функциониращ обществен парк и мъртвите листа трябва да се отстраняват по практически съображение въпреки тяхната хранителна стойност за почвата. 
Светлата почва привлича топлина и светлина, които дехидратират дърветата в допълнение на ерозията, причинена от милионите посетители. Дърветата в центъра на Париж страдат и от замърсяването на въздуха. 
Два пъти годишно: през пролетта и през есента, 7-те хиляди кв. м на Grand Carré се засяват с ок. 70 хил. растения и луковици от градините в Сен Кло. Сред издръжливите трайни насаждения са ириси, здравец, ленивче, японски съсънки и астри, които определят границите на засетите легла. 
Двугодишните растения като теменужки, шибой, незабравки, зюмбюли и лалета се садят през есента, за да цъфнат през първите седмици на следващата пролет. 
Едногодишните се садят през май за създаване на цветна феерия до есента. 
Всяка година Главният градинар създава прецизен план за засаждането: цветята трябва да са между 70 см и 1,2 м на височина, а периодът им на цъфтене да е от май до октомври. 
Голямо внимание се обръща на играта на цветовете: от червеното до жълтото и зеленото на тревите. 
Розовите градини, които гледат към площад Конкорд, всяка ранна пролет приютяват море от лалета, а килим от жълти нарциси се засажда пред Jeu de Paume. 
След като времето се стопли достатъчно, 60 портокалови дръвчета, засети в огромни саксии, се изваждат от зимния им дом в Оранжерията в Мюдон и се разполагат в градината. 
Времето през зимата, в което градината Тюйлери е отворена, е от 7:30 до 19:30, а през лятото – от 7 до 21 ч. 