Разходка из градината на един френски дизайнер в Северна Африка.
Той е френски декоратор и дизайнер на мебели в стил ар нуво от края на 19 век. Името му масово обаче се свързва с нещо далеч по-просто - един цвят. По български критерии този цвят е "турско синьо", но когато човек вече е посетил дома на дизайнера в Маракеш, този цвят за него придобива ново име и развихря фантазията му - "син мажорел". По името на въпросния дизайнер Луи Мажорел.
По негово описание, цитирано в различни източници, той създал цвета като използвал смес от ултрамарин, бяло и розово-червено, но всеки бил в тази част на Африка си мисли, че всъщност този цвят го е имало и преди пристигането му в Маракеш, а той е добавил само щипка въображение.
След кратък престой в Казабланка заради влажния въздух, който не му допада, през далечната 1917 г. Луи Мажорел попада в Маракеш. Явно мястото веднага го поглъща с африканския си аромат и цветове, създадени от природата и човека. Намира го за град-оазис, чиито нюанси, светлина и сукове са пълни с живот и са източник на вдъхновение. След години в Маракеш, който се превръща в отправна точка за пътешествията му из Африка, Мажорел решава, че ще остане там до края на дните си.
През 1923 г. купува парче земя на границата на палмова горичка, през която минава поточе. Впоследствие имението се разраства до 10 акра и получава името Bou Saf Saf. Вдига къща в мавритански стил, а в по-малка сграда намества ателието си - то е в берберски стил (и в момента 50% от населението на Мароко са бербери - бел. ред.)
Пътувайки из Африка Мажорел развива страст към растенията и съвсем логично решава в имота си да създаде ботаническа градина, на която посвещава много от времето и вдъхновението си. В продължение на 40 г. я обогатява с растителни видове от петте континента - през октомври там вече са натежали едри чепки банани, навсякъде пръскат ярки цветове бугенвилии, лилии са покрили повърхността на квадратно оформено езеро, различни видове папрат и мини горички от бамбук обгръщат посетителите, богато разнообразие от кактуси и какво ли още не накъдето и човек да се обърне. 
Африка вдъхновява Мажорел да излезе извън рамките на дизайна на мебели и се впуска в рисуване, изработка на фини кожени изделия, прави декоративно изкуство, както и постери, които рекламират Мароко като туристическа дестинация. Боя в цвят Мажорел може да се купи в сувенирния магазин на финала на посещението. Човек се изкушава да го направи и без да може да рисува. 
През 1931 г. той наема архитекта Пол Синоа да направи дизайн на къщата му, който да е в духа на кубизма. Тази постройка се издига близо до първата му къща. На приземния етаж е предвидено да е неговото студио. Две години по-късно към постройката се добавят балкони и вдъхновена от арабската архитектура пергола. 
Този силен изблик на красота обаче струва доста пари и за да успее да го поддържа, Мажорел отваря градината си за посетители 1947 г. Входната такса дели на две с бившата си по това време съпруга. Следващата му връзка е доста краткотрайна заради няколко катастрофи, лечението след които вкарва Мажорел във фалит. Това го принуждава да продаде своята част от имота. 
Чудната градина на Мажорел е открита пет години по-късно при посещението на модния дизайнер Ив Сен Лоран (роден в съседен Алжир) и Пиер Берже в Маракеш. Те са пленени от мястото и когато научават, че се продава имотът и плановете са на негово място да има хотел, я купуват през 1980 година. И, слава Богу, както се казва, за да имат сега туристите възможността да се насладят на този оазис. Доказателство, че мястото заслужава това определение, е и фактът, че новите собственици го кръщават тъкмо по този начин. Те започват реконструкция на градината, за да я превърнат в "най-красивата на света" като запазят визията на самия Мажорел. 
Монтирана е напоителна система, която е съобразена с нуждите от поливане на всяко растение. След 1999 г. са добавени нови растения към колекцията, така че броят им се удвоява до 300. Наемат се 20 служители, които се грижат за тях, за малките езерца и фонтаните. 
Самият Лоран е запленен от цветовете в имота на Мажорел. Както и всеки посетител, впрочем. Това обяснява присъствието и до днес на лак за нокти в колекцията, която носи негово име.
Не е изненада, че след смъртта му през 2008 г., прахът му е донесен в тази вълшебна градина и поставен под красив мемориал - колона, донесена от Танжер.
Докато човек се разхожда из тази градина в избухнали цветове и форми попада в място, напълно изолирано от града навън и въпреки всичко с много елементи, които напомнят за него. 
Дали заради мажореленото синьо, което наднича отвсякъде, на места съчетано с жълто, керемидено и така топлото оранжево. 
Зад прозорците на някогашното ателие на Мажорел Лоран и Берже подреждат музей, който да представя културата на берберите. Сбирката е от техни предмети, представящи тежките внушителни бижута, отрупани с камъни, етно костюми от различни части на страната, различни предмети от бита. Тук разбираш откъде идват цветните конусовидни шапки на продавачите на вода по уличите на Мароко, съзираш познати ти от българските носии мотиви и съзираш българското Ж в азбуката на берберите. За жалост е забранено е да се снима. 
Единичен момент, в който човек се чуди как е възможно. Единственото успокоение е, че текстът не е на български. Ако изобщо е успокояващо. 
След изхода на музея има малка изложба с постери, принадлежали главно на Ив Сен Лоран, част от които е интерпретацията на знака LOVE. 
Мажорел, редуван с ярко жълто, съпровожда посетителите до самия изход, след който им трябва известно време, за да се отърсят и пренастроят. 
И да хванат отново пътя към изпълнения с други настроения, житейски проявление и цветове Маракеш. Разбира се по улица "Ив Сен Лоран". Тя носи това име от 2010 г. 