Панорамна гледка, станала емблематична за Йерусалим – свещен град за християнството, юдаизма и исляма. Вижда се Купола на скалата, от която пророк Мохамед се е възнесъл на небето, Златната порта в крепостната стена, през която Исус влязъл на Цветница в града, яздейки бяло магаре, и бил посрещнат с "Осанна!" (днес е зазидана), а отпред е най-скъпото гробище в света, където евреи от цял свят искат да бъдат погребани, защото вярват, че така първи ще възкръснат в края на дните. Смята се, че градът е основан преди повече от 3000 години от цар Давид. Седем са днес портите в крепостните му стени, укрепвани и достроявани от римляни, византийци, араби, кръстоносци, османци - всеки по реда си. Смята се, че Златната порта била зазидана по заповед на византийския император Ираклий, който след победата си над персите успял да върне задигнатия от тях Христов кръст, внесъл го тържествено в града – на гръб, бос, както го е носил Исус - и казал, че след Светия Кръст никой вече не бива да минава оттам. Според друга версия заповедта била на Сюлейман Велики, който се опасявал от вярването, че през Златната порта Спасителят ще влезе отново в града в деня на Страшния съд. Старият град и стените му са обявени за културно наследство на човечеството и са под егидата на ЮНЕСКО. 
Поглед през витраж на Църквата на всички народи на Елеонския или Маслинения хълм, изградена през 1919-1924 г. над камъка в Гетсиманската градина, край който Исус се е молил в нощта, преди да бъде задържан. Вътре е винаги тъмно в памет на драматичните събитията, разиграли се на Велики четвъртък. 
От Гетсиманската градина са останали няколко маслинови дървета. Казват, че са на възраст над 2000 години и са били неми свидетели на последните дни на Христос. 
Виа Долороза, Пътят на Страданието, започва на мястото, където е била преторията на Пилат Понтийски, а днес стои манастирът "Сестрите на Цион", в който има два параклиса – на осъждането и на бичуването. Това е мястото, където Исус е бил бичуван и му е сложен трънен венец. Пилат го извел пред тълпата с думите: Ecce homo, а тълпата викала "Разпни го!". Пилат ритуално си измил ръцете, показвайки, че сваля от себе си отговорността за произнесената от Синедриона присъда. 
Поклонници от цял свят идват в Йерусалим, за да извървят пътя към Голгота по стъпките на Исус. 
Виа Долороза криволичи из стария град, по тесните, шумни, многолюдни улички, сред сергии и дюкяни, по стълбища, нагоре, към хълма Голгота, на който е бил разпнат Христос. 
Параклиси, барелефи, паметни плочи и знаци бележат знаковите моменти на Исус в неговия път на страданието. Поклонниците спират, спомнят си и се молят. 
На втората спирка Исус поел кръста си, на третата паднал за първи път, на четвъртата е срещата с майка му: Богородица се промъкнала в тълпата, за да види сина си. На петата спирка в стената има камък с вдлъбнатина – смята се че е от ръката на Исус, който се е подпрял залитайки. Шестата е мястото на срещата с Вероника, която изтрила лицето на Исус с мокра кърпа, за да облекчи страданието му. Ликът му се отпечатал на кърпата и днес тя е ценна реликва в катедралата "Св. Петър" в Рим. 
За някои е важно да съпреживеят мъките Христови, носейки ритуално кръста… 
Други просто вървят в мълчание. 
Храмът на Божи гроб – най-святото място за християните. Съграден е на Голгота - хълма, на върха на който е бил разпнат, погребан и възкръснал Исус Христос. 
Света Елена, майката на император Константин, вече на преклонна възраст (към 80-годишна) дошла на поклонение в Светите земи и, водена от видение, открила кръста на разпятието и пещерата, където е било положено тялото на Исус. По нейно нареждане през 335 г. е издигната първата църква на Божи гроб. Оттогава храмът много пъти е разрушаван и възстановяван. Във вида, в който го виждаме днес, е построен през 1810 г. след голям пожар. Територията му е строго разделена между шест християнски конфесии: православна, католическа, сирийска, коптска, етиопска и арменска - по силата на споразумение от 1852 г. . Всяка конфесия има свой час за молитва. Никаква промяна на това място не може да бъде предприета без всеобщо съгласие. От средата на XII век ключовете от Храма на Божи гроб се пазят от мюсюлманско семейство и се предават от поколение на поколение на най-големия син. Представител на друго мюсюлманско семейство всеки ден отваря и затваря дверите на храма. Първи служат литургия православните – от 11 вечерта до 3 ч. сутринта. Арменската служба е от 3 до 6 ч. Католическата е от 6 до 9 ч. 
Плочата на помазването. Тук Йосиф и Никодим помазали с масло от смирна и алое тялото на сваления от кръста Христос. Хората коленичат и се молят. Някои поставят на плочата кръстчета и други реликви – да ги осветят. Стълбата до входа се изкачва към Голгота - мястото на разпятието, където поклонниците се докосват до скалата, на която Христос е умрял на кръста. 
Над пещерата, където е било положено тялото на Исус, е издигнат параклис – Кувуклия. Предната му част е параклис на Ангела с камъка, отместен от входа на пещерата. А в дъното е самият Божи гроб. Всяка година в навечерието на Великден, на Велика Събота, тук става чудото на слизането на Благодатния огън. Православният патриарх се затваря в параклиса на Божи гроб, моли се и чака слизането на огъня, за да даде от него на събралото се множество. 
Поклонници стоят смирено в очакване да влязат за миг в параклиса, издигнат над мястото, мястото където е бил погребан, а после възкръснал Христос. Запалват свещи от пламъка на горящите край гроба кандила, оставят ги да се разгорят и гасят, за да отнесат символично със себе си от благодатния огън. 
Не е лесно: хем да изпълниш поклонническия ритуал, хем да го увековечиш… 
Портата на Дамаск – в този импозантен вид е от времето на Сюлейман Великолепни. Оттук тръгвал пътя на север за древния Дамаск. 
Гробницата на Авесалом в Кедронската долина, поне така гласи преданието. Археолозите обаче датират изсечената в скалата гробница стотици години след смъртта на непокорния син на цар Давид (I век пр.Хр.) Но и днес евреи, минавайки оттам с децата си, мятали камък с думите: "Ако се държиш като Авесалом, и по твоя гроб ще хвърлят камъни." В далечината се виждат златните кубета на руския манастир "Св. Мария Магдалина" на Елеонския хълм. 
Яфската порта – оттук на запад тръгвал пътя за древното пристанище Яфа, в което векове наред акостирали кораби с поклонници. Вижда се т.н. Кула на Давид, всъщност строена доста по-късно, а днес - исторически музей. 
Стената на плача – най-святото място за евреите. Това е запазената западна опорна стена на Втория храм, издигнат след завръщането на евреите от вавилонски плен и разрушен през 70 г. от римляните. Първият, прочутият Соломонов храм, издигнат на върха на старозаветната планина Мория около 967 г. пр. Хр. от сина на Давид – Соломон, в който е бил поставен Кивота на Завета със Скрижалите, дадени на Мойсей от Бог, е сринат от вавилонците около 585 г. пр. Хр. Тогава изчезнал и Кивота със Скрижалите.
Пространството пред Стената на плача е разделено с преграда – мъжете и жените се молят отделно. Молят се и туристи. Някои слагат бележки с молбите си в цепнатините между камъните. Веднъж в месеца бележките се събират и закопават на Маслиновия хълм.
Видима височина на Стената е 15 метра, а дължината на цялата западна страна е 488 метра. Направена е от огромни дялани плътно напасвани каменни блокове по времето на Ирод Велики. Казват, че като проконсул той пратил до Рим запитване за разрешение за градеж на опорните стени, и разчитайки, че това ще отнеме време, започнал. Когато пратеникът му се върнал, строежът бил завършен, а отговорът на Октавиан Август гласял: "Ако не си започнал, недей. Ако си започнал – разруши. Ако си завършил – остави."
В събота и на еврейските празници пушенето, снимането и използването на мобилни телефони пред Стената на плача е забранено. И все пак: дали не е открита някаква нова директна връзка с Всевишния? 
Купола на скалата – свято място за мюсюлманите. Златният купол с диаметър 20 метра се вижда от много места в града. Издигнат е на Храмовия хълм, над скалата, от която пророк Мохамед се е възнесъл на небето с коня си Бурак. Вътре могат да влязат само мюсюлмани. 
Сребърният купол на джамията Ал Акса, наричана още "джамията на Омар" – на името на положилия първия камък през 636 г. Омар халиф и разположена също на Храмовия хълм, до Купола на скалата. В сегашния си вид може да побере 5000 молещи се. 
Из улиците на стария град. Днес е разделен на четири квартала: християнски, арменски, еврейски и мюсюлмански. По излъсканите от милиони крака камъни са минавали царе и роби, воини и поклонници, търговци и просяци. 
Сутрин, когато дюкяните са още затворени и пазарът не е започнал. Една улица – два свята. 
Дано идните поколения открият как да живеят заедно. 
За поклонниците и туристите в дюкяните се продава всичко – кръстчета, икони, свещи по 33 в комплект (колкото са земните години на Исус), броеници, менори… 
Пирамида от подправки – изкуство в името на изкуството, без претенции за вечност. 
А тези хлапета всеки ден продават халва. 
Момчета (а често и момичета) с автомати са обичайна гледка из улиците на Йерусалим. 
Гугутката – символ на Свети дух, внимателен свидетел на деянията на хората в земното им битие. 