Защо храната в самолетите е толкова лоша
Никой не обича самолетната храна. Разбира се, всички я ядем, защото нямаме избор, а тези, които летят по-често, дори могат да развият сантименталност към нея, но това не променя факта...
Дори най-скъпите и престижни авиолинии не могат да се похвалят с богато и добре изглеждащо меню. Защо е така? Отговорът дава американското издание "Бизнес инсайдър".
Храната в самолетите станала традиция след Втората световна война, когато полетите и прекачванията дори на близки разстояния отнемали понякога по 20 часа, а в салоните нямало телевизори и много възможности за забавление, освен обилни количества алкохол. Сервирането на храна било решение както на проблема със скуката, така и на пиянството на пътниците.
В началото авиокомпаниите устройвали
истински пирове
за клиентите си - обеди и вечери с по три блюда и първокачествени продукти в менюто като говеждо, омари или свински ребърца. Напитките се сервирали в кристални чаши, приборите били сребърни, а авиолиниите се надпреварвали коя ще предложи по-качествено преживяване. Тогава летенето все още било скъпо и насочено предимно към привилегированите.
С времето обаче цената на полетите и на билетите се понижила, те станали по-достъпни и повече хора започнали да ги ползват. Това за авикомпаниите означавало и
повече усти за хранене,
съответно луксозната храна и обслужване станали нерентабилни. "Да нахраниш 60 човека в рамките на няколко часа е едно, но да нахраниш три самолета с по 150 души за минути - това вече е огромен логистичен проблем", коментира професорът по история от "Олбрайт колидж" Гийом де Сион пред изданието.
Така през 1952 г. се ражда икономическата пътническа класа, а заедно с нея се вижда и рязък спад в качеството на самолетната храна. Някои авиокомпании опитали да поддържат по-високо качество на това, което сервират, но спорът вътре в бизнеса бил толкова ожесточен, че Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) създала критерии
какво може да се поднася в икономична класа
и започнала да налага глоби, дори ако пасажерите получават допълнително хляб.
В първа класа продължава традицията храната да е по-луксозна и приятна на вид, но съвсем няма този блясък, който е имала някога. Основната причина е еволюцията на летенето. При това не толкова на технологията, която се използва за приготвянето, пакетирането и съхраняването на храната, колкото на факта, че тогава самолетите са летели ниско и без да са херметизирани.
Сега летателните машини се издигат на километри над земята и единствената причина да можем да дишаме на такава височина, е херметизацията. Това обаче има цялостен ефект върху сетивата, включително и върху вкусовите рецептори и обонянието, които в тези условия на ниска влага и рарзреден кислород се притъпяват значително. Освен това по същите причини храната се изсушава изключително бързо.
Това означава, че дори храната да е великолепна, при стандартна височина на летене от 10 км и нагоре, няма да се усети като нещо специално.
Решението е в соса,
убедени са във френската готварска школа. През 1973 г. Съюзът на френските авиолинии наел известен готвач да реши проблема с лошата храна на самолетите и отговорът му бил под формата на течни млечни или винени допълнения към основните ястия - телешко бургиньон (в червен сос) или в млечен и пилешко във винен.
Оттогава принципът се прилага широко, дори при безмесни ястия, защото решава проблема с изсушаването на храната в изкуствено климатизираната кабина. Не решава обаче въпроса за безвкусността на храната заради притъпените сетива.
Решението за това идва от Германския институт "Фраунхофер", където при симулации на полет провели многобройни експерименти с аромати и вкусове и реакцията на "пътниците" към тях. Открили, че солени и сладки неща се усещат по-трудно, но горчиви и тръпчиви вкусове, например като на доматите, са почти същите като при нормално налягане. От института препоръчват на готвачите на авиолиниите по-силни и ароматни подправки - като къри, но да не добавят повече сол, защото няма голям вкусов ефект във въздуха, а пък е вредно за здравето.