Един гадател ми каза... (четиво)

Един гадател ми каза... (четиво)

Един гадател ми каза... (четиво)
Издателство "Колибри"
През 1976 г. Тициано Терцани среща в Хонконг един гадател, който го предупреждава да не се качва на самолет през цялата 1993 година. И специалният пратеник на сп. "Шпигел" в горещите точки на Жълтия континент решава да се съобрази с това пророчество. С влак, кораб, автобус или на гърба на слон, той открива една друга Азия, непозната за вечно забързания пътешественик, чийто ритъм се определя от самолетните разписания. Издателство "Колибри" предостави на "На път" откъс от книгата на германския журналист. 
Не можеше да не ме обземе съмнение. И като по часовник доброто старо съмнение, онзи глас на другия Аз, винаги готов да постави под въпрос всяка увереност, ме обзе веднага щом реших да подходя към темата за гадателите и суеверието като журналист. За начало отидох да взема интервю от секретаря на старата Асоциация на астролозите на Сиам. Дали не си губех времето с историята за нелетенето? Дали не бях се поддал на най-ирационалния и глупав инстинкт? Не се ли държах като лековерна женичка? Щом приложех към тази моя тема логиката, с която бих писал за друго, всичко ми изглеждаше смешно.
Докато ме приемаше, един изискан господин около шейсетте, слаб, изправен, със сиви коси, гъсти и късо подстригани като на монах или войник, ми даде, както все по-често се случва в Азия, не една, а няколко визитни картички, всяка от които описваше с различен адрес и различен телефон и факс различните му превъплъщения.
Едната гласеше: секретар на Международната тайландска асоциация по астрология.
– Международна. Защо? – попитах, колкото да започна разговора.
– Провеждаме курсове и на английски за чуждестранни студенти; миналата година имахме двама австралийци.
Лесно се ставало международен, мислех си аз и си представях тези двамата, сега в някое австралийско градче, как трупат пари с кой знае какви истории за съдбите на хората с компетентността и най-вече с престижа на учили в един от големите центрове на окултното, именно в Тайланд.
– Освен това – продължи изисканият господин – поддържаме контакти с астрологическите асоциации на редица страни. Германската особено.
– Германската ли?
– Германците са напред в тази област, много са добри. Аз самият съм учил в Хамбург.
Точно така. Този изискан господин, генерал Пайрут – наистина пехотен генерал от Тайландските кралски въоръжени сили, – преди години бил ученик на прочутата Командна академия в Хамбург: сутрин посещавал военните курсове, вечер курсове по звездите в местния Астрологически институт.
Откакто се пенсионирал, генералът се посветил изцяло на две свои творения: школа за гадатели, занимаваща се именно с разпространението на "германския метод", и дружество за "астробизнес", което съчетава астрология и икономически изследвания и прави борсови прогнози.
– Системата е вече напълно компютризирана – обясни ми гордо генералът. Заинтересованите плащали такса за записване и поемали ангажимент да превеждат после пет процента от всички печалби, получени въз основа на препоръките от "астробизнеса".
– Имаме доста японски абонати – каза той и аз вече си представях как този довод е сред пазарните аргументи за привличане на нови клиенти. – Да знаете, господине… нашият президент е бивш генерал, който е учил в Германия… Много наши клиенти са японци!
Срещата с генерала астролог се осъществяваше в седалището на Асоциацията на астролозите на Сиам, една хубава, просторна дървена вила, построена в началото на века, когато могъщият тогавашен крал Чулалонгкорн, наречен след смъртта си Рама V, който имал отличен вкус, много внимавал какво правят архитектите с неговата столица. Подовете бяха от лъскав тик, верандите – открити и вентилирани от големи перки, които се въртяха бавно на тавана. Вилата беше в центъра на един от кварталите, най-много запазили атмосферата на стария Банкок, пред Големия храм, който е в Тайланд нещо като Ватикана, защото е резиденция на Върховния патриарх, ръководителя на Будистката църква.
Бях пристигнал рано сутринта и по тротоарите се отваряха десетки сергии, на които излагаха религиозна кинкалерия, талисмани и амулети: изображения на божества или достопочтени свещенослужители от миналото, малки съвсем автентични дървени фалоси за носене с илюзията, обща за всички култури, че увеличават потентността на силния пол и даряват мъжки рожби на жените.
Тайландците имат безгранична вяра в силата на окултното и тези пазарчета за надежди и екзорсизми са сред най-шарените и доходоносните в страната. Един тайландец не излиза от къщи, без да си е сложил някакъв амулет. Мнозина окачват на врата си цели колекции, нанизани на дебела златна верижка. Всеки е скрит в пластмасово прозрачно калъфче или затворен в кутийка от ценен метал.
Солидни суми се харчат, за да се набави могъщ амулет или да се направи татуировка, способна да отблъсне опасностите със своите знаци и да привлече добрата участ. Никоя част от тялото не е пощадена и се говори, че една дама, наскоро станала съпруга на един от най-видните мъже в страната, успяла в начинанието си благодарение на много специални орнаменти, татуирани сред космите на венериния й хълм.
Докато разговаряхме с генерала астролог в централното помещение на Асоциацията, от две съседни зали се чуваха гласовете на учителите, които изнасяха уроци на групи жени и мъже от цял Тайланд. Курсовете траят шест месеца и дипломата, която всеки участник получава накрая, е сигурно средство за припечелване на насъщния в провинциалните градчета.
– Този астролог е добър. Учил е в Банкок! – ще кажат хората.
Астрологията също е понесла последиците от демократизацията в наше време. Първоначално е била придворно изкуство, изучавана и практикувана само от кралете или за кралете. Познаването на тайните на звездите било властови инструмент и като такъв трябвало да бъде монопол на малцина. Сега и астрологията е станала потребителска стока, достъпна за всички.
Рама I, основателят на династията, която управлява понастоящем Тайланд, бил отличен астролог и предрекъл, че 150 години след смъртта му в страната ще има голяма революция. И точно тогава революция имало: през 1932 г. монархията от абсолютна след разбунтуването на интелектуалци и аристократи прогресисти била принудена да стане конституционна.
– А настоящият крал Бумибол добър ли е? – попитах.
– Не мога да кажа нищо за моя монарх… – отговори генералът, избягвайки една тема, която в Тайланд си остава табу. Има твърде много неразрешени загадки, твърде много шепнешком изречени пророчества – включително и че династията свършвала със следващия крал Рама X, – за да иска един тайландец, особено пред чужденец, да обсъжда кралската фамилия.
Генералът дори отказваше да признае това, което е всеизвестно: че крал Бумибол като своите предшественици държи на служба при себе си няколко астролози и че тъкмо те определят моментите на публичните му изяви и насрочват срещите му. Този факт понякога създава конфликти между двора и правителството, защото астролозите решават, че предложеният от протокола час за някои аудиенции на краля с чуждестранни високопоставени лица е лоша поличба, и настояват да се смени.
Покрай верандите, които гледаха към занемарена, но приятна градинка с много стари растения и млади цветя, с половин дузина новородени котенца и няколко крастави кучета, с разни съхнещи ризи и елен лопатар от цимент, който се преструваше, че пие от чешмичка без вода, бяха подредени масички, на всяка от които седеше хиромант и разучаваше линиите на ръката, поднесена за оглед под голямото му увеличително стъкло, или астролог, който правеше сметки и чертежи на разграфена хартия и разказваше миналото, предричаше бъдещето или просто съветваше заслушани жени.
Дали не ставах като тях, макар и с моето само привидно по-изискано оправдание, че искам да изследвам "мистерията на Азия"? Налагайки си забрана да летя, дали не постъпвах като тези женици, много от които очевидно майки, дошли с дъщерите си за женене, за да чуят от звездите някакво ограничение, някаква възбрана с надеждата после да бъдат възнаградени?