На път: Градът, който преживя "Шизела" и "Смирела"
Зеленината на пролетта разкрасява всеки град. Но някои и без това се вижда, че са уредени и има управа, която се грижи всеки ден да подобрява нещата. Такъв е случаят и с Белград, чийто кмет не може да кандидатства за финансиране от Европейския съюз. Извън липсата на очевидни инфраструктурни проблеми от каквото и да било естество градът е привлекателен както за жителите си с красивите си паркове, места за отдих и спортни съоръжения, музеи и архитектура, така и за туристите, на които предлага немалко възможности да попаднат на интересно място, откъдето да си тръгнат с приповдигнат дух. Местните се гордеят с многото зеленина, в която е потънал белият град.
"Шизела" и "Смирела"
На фона на това градът съвсем умишлено пази в разрушения им вид ключови сгради, поразени от бомбардировките на НАТО през 1999 година. Едни са ги преживели така, че и до днес се стряскат дори от сирените на линейките, други си спомнят, че тогава са го ударили на живот – било по кръчмите, било на сбирки с приятели в домовете си. Сега с чувство за хумор си спомнят, че сирените за начало на ударите са наричали "Шизела", което за сърбите е нарицателно за луда жена, а края им са наричали "Смирела", ясно защо. Вероятно много хора помнят, че тогава пострада и посолството на Китай, на чието място сега има зелена поляна със съответната табела, указващо какво е имало и какво се е случило. Китайците са откупили терена, където се е намирала сградата във формата на пагода.
Ако се поспрете на мястото, все ще се намери някой живеещ наблизо, който от първо лице ще разкаже какво се е случило в онзи момент. Мястото се намира в наричания сега Нов Белград – където са изникнали нови бизнес сгради и жилищни кооперации, чиято архитектура образува цялостна хармония.
Някои хора определено искат да забравят онези страшни за тях времена, други не могат. Пред един от петзвездните хотели в града местен жител с тениска с надпис "Косово и Метохия" (както сърбите наричат областта, която сега е отделна държава), е опънал транспарант с потрети на хора. Сред тях двамата му братя, които са изчезнали в онези времена на размирици и никой нищо не казва за тях. Човекът търси вниманието на международната общност с искане за спаведливост – задържаните в Косово сърби да бъдат освободени както Сърбия е освободила косовари.
През реката
Отвъд един от мостовете се е разположила по-старата част на града с цялата й прелест – стилни стари жилищни кооперации, редуващи се с добре оформени паркове и обществени сгради. Смята се, че на това място в продължение на 9 хил. години постоянно е имало обитатели, а градът сам по себе си е бил разрушаван 45 пъти. На една от големите улици в тази част пред погледа на туриста се възправя зелената сграда на емблематичния хотел "Москва", където в различни периоди са отсядали Айнщайн, Кадафи и Брад Пит. В близост се намира сградата на президенството, а точно до нея, над няколко стъпала се извисява бронзовата фигура на Иво Андрич. Прекарал е част от живот си в съседна кооперация. Апартаментът му е малък музей сега и в него могат да се видят различни негови вещи и издадения на различни езици роман "Мостът на Дрина".
Малко по-нататък започва пешеходната зона – ул. "Княз Михайло", на която вечер както се казва и яйце няма къде да падне. Мястото е привлекателно както за местните, така и за туристите заради множеството модни магазини на престижни марки за облекло и обувки, заведенията, красивата архитектура на сградите, уличните музиканти и художници и усещането за модерен живот.
Ако човек мине през деня по улицата, тя има малко по-делнична атмосфера и краят й отвежда право към друго любимо място – Калемегдан. Днес това е красив парк, който съчетава съвременните нужди – има тенис корт и други спортни съоръжения, но остава пазител на историята на града. В единия му ъгъл се събират Дунав и Сава. Калемегдан е всъщност турското название на белградската крепост.
Между останките й, които не са малко, е сгушена църквата "Ружица", чиито стени лятото са обвити в бръшлян. На входа й стоят на пост двама воини. В определени периоди тя е била барутен склад, но не по тази причина полилеите вътре са обсипани с гилзи – символ на битките, водени по тези места. Над всичко се извисява паметникът на воин, наречен Виктор, символизиращ победите на сърбите над османската и австро-унгарската империя както и на битките по време на Първата световна война. Поставен е на това място през 1928 г. - време, в което местните нрави не са приемали много добре голата му фигура. Местните хора разказват, че майки на неомъжени девойки се оплаквали, че тази гледка ги развращава. Тогавашният кмет обаче обърнал нещата на шега и казал, че са се повишили продажбите на шапки заради това, че тези, които се оплакват - редовно гледат нагоре снажната гола фигура на Виктор и губят шапките си.
Когато градът не спи
Ако някой си представя сръбският купон като музика на живо и димящи плескавици, то трябва да се каже, че забавленията в Белград далеч надхвърлят тази опростена картина, макар да включват и двете предположения. Но днес е напълно възможно за цяла седмица в Сърбия човек да не яде нито веднъж плескавица заради огромното разнообразие от храни – плод на въобръжението на местните готвачи, което съчетава местните вкусове с модерното готварство. Традиционната местна кухня в основния й вид си е безспорно вкусна и едно от интересните места, на които може да се вкуси е Скадарлия - местният Монмартр. Тоест място, където в последния век осъмва и замръква тукашната бохема. На ул. "Скадарска" има силна концентрация на обсипани с цветя заведения, жива музика и много вкусна храна, разбира се. Мястото се оформя след средата на 19 век, тук е била старата пивоварна "Байлони", къщите на известни интелектуалци, сред които тази на Бранислав Нушич. В средата на 20 век тук се прави преустройство на емблематичните за улицата кръчми като се запазва типичната за мястото архитектура. Днес те са буквално обсипани с пролетни цветя, а графити по някои стени по встрани от най-оживените участъци изобразяват несъществуващи ресторанти.
Друго популярно място за нощен живот е кварталът "Земун", чиито жители често се представят за по-висша класа заради миналато си като част от Австро-унгарската империя. Това влияние наистина може да се види в архитектурата на къщите, църквите и другите сгради в тази част на Белград. Тук се е оформила друга бохемска улица, точно край брега, осеяна с множество заведения, които очаквано са посветили значителна част от менюто си на прясна речна риба. В някои от тях вечер има жива музика, която далеч надхвърля границите на местните традиции. Клиент, ако случайно не вижда през рибарската мрежа, опъната между него и подиума певицата, може наистина да си помисли, че там някъде по чудо се е появила Едит Пиаф и изпълнява "За нищо не съжалявам".
Младите белградчани обаче си имат нова територия за забавления особено в петък вечер. Районът зад централата жп жара на града и на самото пристанище, на което акостират речните круизни кораби, започва бързо да сменя облика си на неприветливи покрайнини с място за красива гледка към реката и мостовете вечер и средоточие на заведения с модерна концепция за интериор и храна. В някои от тях цените не са за простосмъртни и в същото време се оказват претъпкани, а комбинацията между мексиканска кухня и съвременна сръбска поп музика изглежда изключително успешна. Тук е мястото и за промоции на най-модните напитки. Така посетителите на едно от заведенията в деня, в който тенис звездата Новак Джокович подписа договор да пие едно опроделено австралийско вино, можеха да го опитат на промоционална цена. Развиването на този белградски район има много общо с грандиозния проект "Белград на вода", в който изящни метално-стъклени небостъргачи се предвижда да се извисят над реката. Проектът впрочем не се приема еднозначно от местните, които се чувстват засегнати, че никой не ги е питал какво да включва той.
На река като на море
Множество са съвременните европейски столици, които се опитват да доставят плажни удоволствия на жителите си. Белгард не е изключение. Всъщност е, в рамките на Балканите. Тук не са се задоволили само да построят някой и друг басейн. Мястото, наречено "Ада циганлия" или циганският остров създава у посетителите усещането, че наистина са на почивка.
Естествено има изобилие от множество кафенета и други заведения, които започват да се пълнят от рано сутрин в събота, което поставя пред невъзможност по-поспаливите да си намерят както място за паркиране наоколо, така и маса.
В миналото остров в река Сава, сега е превърнат в полуостров, за да се улесни достъпът на почиващи до него. Създадените плажове и изградените спортни съоръжения правят това любимо място както за жителите, така и за гостите на града. Може да поеме по 100 хил. посетители дневно, а към него ви насочва всеки местен жител, с когото се заговорите. Нещо като местна гордост е особено за по-възрастните хора.