През 1881 г. Пруската научна академия в Берлин получава писмо с мистериозно съдържание с подател германският консул в Измир, в което той разказва за множество колосални статуи, намиращи се в Източна Турция на връх с над 2 хил. метра надморска височина. Учените били озадачени, защото са правени проучвания в района и никой не ги е видял. Веднага е изпратена експедиция.

Пътят й до мястото далеч не е бил толкова лесен и комфортен какъвто е за днешните туристи. Преходът отнел два месеца. Трудните стъпки до там напълно си заслужавали. Учените видели това, на което и туристите днес могат да се насладят макар и в по-подреден вид.

Днес от паркинга под върха посетителите имат да изкачат циментирана пътека със стъпала, която се вие към върха и по нея час по час се задъхват и спират. Усилието си заслужава дори на фона на студения вятър в началото на април и гледката към снега, който покрива Немруд. След последната извивка на пътеката, пред погледа се появяват подредени в стройна редица каменни глави - на Аполон, Фортуна, Зевс, Херкулес.

Над тях на тераса, седнали върху тронове, са телата им. Някои смятат, че главите са изпадали безредно отгоре след трус, други, че това е станало умишлено в епохата на иконоборството. Опънато въже пречи на посетителите да се докоснат до останките от времената преди Христа.

Всяка от тези статуи е направена от каменни блокове, тежащи по 7-8 тона. Боговете са седнали на тронове на около 7 метра над основата на терасите под изкуствения завършек на хълма. В края на всяка тераса има лъв и орел.

Гледката се повтаря, почти, от другата страна на хълма, която по това време на годината е недостъпна заради снега, който е хванал твърда коричка отгоре и не се знае колко дълбоко можеш да пропаднеш в него. Малко встрани се намира бараката на пазача, който бди над статуите, които от 1987 г. са под защитата на ЮНЕСКО.

Сред божествените и животинските глави има и една, която някак нелогично изглежда в тази редица. Проучванията сочат, че тя е на Антиох - владетелят по тези земи, по чиито указания са сътворени фигурите и чиято гробница се смята, че се намира над фигурите. Както и на други владетели от неговата династия. Гробницата не е разкопана заради опасенията, че всичко ще се срине върху останалото от фигурите.

За егото на този владетел археолозите съдят по това и че на едната от терасите има сцена, в която той се здрависва с Аполон, Зевс и Херкулес. Техните имена пък са написани на гръцки и персийски, което дава основания за хипотезата, че Антиох се смятал за наследник на Александър Велики и на Дарий Велики, цар на древна Персия едновременно.

Антиох управлява по тези земи в периода 69-36 г. преди новата ера. По тези земи се намирало кралството на Селевкидите, а Антиох е част от управлявалата ги династия. Тяхното кралство се простирало на ограмна територия, която обхваща части от Мала Азия, Палестина, Месопотамия, без Египет, Мидия, Персия и др. Империята на Селевкидите е победена от римляните през 190 г. преди Христа и започва да се разпада на нови кралства. Едно от тях се нарича Комагена, намирало се между планините Таурус и река Ефрат. Тъкмо него оглавява Антиох Първи Теос.

Смята се, че е провеждал странна религиозна политика, която поддържала не само гръцки, арменски и персийски божества, но също Антиох и неговото семейство. Това вероятно е било неговият опит да обедини мултиетническото си кралство и да заздрави династията начело. На практика това се явява и причина да постави собствената си фигура наред с другите божества. Археолозите установяват, че статуите имат гръцки черти на лицата, но косите и облеклата ми по-скоро напомнят традициите на Персия и Армения.

На много хора гледката напомня останките с неясен произхо на Великденския остров, но безспорно тук културното наследство е оставило друг отпечатък. Видяното на място може да разочарова малко тези, които са правили подобни сравнения и са очаквали да се разхождат около гигантските фигури.

Някои от посетителите в днешно време посрещат на този връх изгрева, други залеза, който изпраща гостите с тъмно оранжеви небеса докато слизат надолу.