Взимат се 20 литра овче (може и краве) мляко и се подсирват. Оставя се да престои 24 часа, а после се натрошава в една голяма тепсия, която се слага на огъня и започва да се бърка докато пак се обърне на мляко. Добавя се брашно и продължава да се бърка с дървена лъжица или къса точилка (каквато се използва за приготвянето на качамак), слагат се захар и сол. И се бърка докато се "отвърти".

Така накратко разказват рецептата за ястието бял мъж баба Радка и баба Надка от село Голяма Желязна. Намира се на брега на язовир Сопот, кръстен на селото, което се намира отвъд баира.

Двете разказват, че това ястие, в което може да доминира соленият или сладкият вкус, едно време се е правело само от мъже и по-точно само от овчари. Легендата разказва, че на Петровден, празника на овчарите, свети Петър слиза да ги посети. Слънцето обаче прежуряло и сиренето, което си носели овчарите, се разтопило. Така, за да почерпят светеца, им останал само лук. Той ги успокоява, стрива три класа жито в разтопеното сирене и то се сгъстява.

Така белият мъж става част от трапезата на овчарите, които на празника си задължително правели бачия (събиране), за да почерпят с това ястие като жест към собствениците на овцете, от млякото на които са ползвали цяла зима сиренето. Един вид това е овчарският традиционен курбан.

Днес, както може да се предположи, никой мъж в троянско не се занимава с приготвянето на тази пипкава рецепта, бил той и овчар. Бабите разказват, че белият мъж се прави само в техния край.

Това ястие, което някои смятат и за подходящо мезе към традиционната за тази част на България сливова ракия, не е нещо обичайно за трапезата. Причините за това са, че днес няма кой да отдели толкова време за готвене, а и струва немалко пари. От около 20 л овче мляко стават едва 6.6 кг сирене, казват баба Надка и баба Радка. И двете обаче са убедени, че в направата на белия мъж "няма никаква философия".

Двете разказват, че друго традиционно ястие за региона е била яхнията от овче месо. Както и да звучи с днешна дата, тя е била задължителна на трапезата за празненства като сватби и кръщенета.

Сега през техните очи животът тук е пуст, само едно бебе се е родило през последната година, а лекар идва само в четвъртък. "До четвъртък никой не трябва да се разболява", обясняват те, макар че имало медицинска сестра в случай, че някой все пак "прибели очите".

Селото обаче далеч не представлява онази порутена гледка, в която са се превърнали много населени места в страната през последните години. По това време на годината избуялата зеленина допълнително разкрасява мястото. На отсрещния бряг на язовира се виждат вече опънати палатки не само за уикенда, местни роми са заложили на риболова, а водни колела и лодки са изтеглени на сушата докато чакат кандидати да ги ползват.

Тук е и базата на клуба за воден туризъм "Осмос". Неговият председател Иван Петков разказва, че всичко започва през 80-те години, когато той и други привърженици на водните спортове се установяват тук, за да се готвят за състезания. Построяват и малка сграда, която в момента може да приюти известен брой желаещи за почивка край язовира, около който нямало комари.

Освен да се качат на лодка, кану или водно колело или да се отдадат на кротък риболов, посетителите имат възможност след кратък преход да достигнат и до пещерата "Топля". Тя не е облагородена и трябва да си носиш осветление. Най-смелите не стигат само до първото стеснение, изпречили се на пътя им. Ако се премине отвъд него, започва същинската пещера, казва Петков, но не препоръчва да се върви твърде смело навътре.

Тези, които не държат да лежат целодневно по време на ваканциите си, могат да хванат от тук ред планински маршрути, като най-дългият е този до връх Васильов и отнема цяла ден.

Язовирът тук вече не е под аренда за разлика от минали периоди. Тогава, по думите на местните, риболовът вървял по 25 часа в денонощието. Наскоро към рибите, които се развъждат, са добавени и раци. Мястото със сигурност е за онези, които държат на спокойствието и тишината.