Организацията на ООН за образование, наука и култура ЮНЕСКО миналата седмица добави 23 нови забележителности в списъка на световното културно наследство. "Дневник" представя новите местности и исторически забележителности от Европа, Северна Америка, Африка и Азия, които влизат в списъка.
Организацията на ООН за образование, наука и култура ЮНЕСКО миналата седмица добави 23 нови забележителности в списъка на световното културно наследство. В първата част на фотогалерията "Дневник" представя новите природни и исторически обекти от Европа, Северна Америка, Африка и Азия, които влизат в списъка.
Туси, Китай
Разположенa в планинска област в Северозападен Китай, тази местност обхваща редица останки от племенни владения, чиито първенци били назначени от централната власт за "туси" - потомствени владетели между 13 и началото на 20 век.
Системата "Туси" е възникнала от етническо малцинство, чието управление може да бъде проследено назад във времето до 3 век пр. н. е. Целта й е била да уеднакви държавната администрация, като същевременно позволява на етническите малцинства да запазят своите обичаи и начин на живот.
В областта са запазени крепостите Хайлонгтун, Лаосиченг и Таня, които свидетелстват за формата на управление, произлизаща от китайските императорски династии Юан и Мин.
Средновековен лов в Северна Зеландия, Дания
На около 30 км североизточно от Копенхаген, тази местност обхваща две ловни гори и парк, известен като Паркът на елените. Пейзажът е специално проектиран и тук датските крале и техния двор са ловували от средновековието до 16-и век.
С ловни алеи, каменни стълбове за номерация, ловни хижи и специални заграждения, местността демонстрира принципите на бароковата ландшафтна архитектура.
Тероарите на Бургундия, Франция
Тази местност е изключителен пример за отглеждането на грозде и производството на вино във Франция от късното Средновековие насам. В нея влизат лозовите масиви по хълмовете на Кот-де-Нюи и Кот-де-Бон, южно от гр. Дижон. Местността се различава по специфичните природни условия (геология и изложение), както и по сортовете лозя, култивирани от човека. С времето масивите са станали разпознаваеми с виното, което се произвежда от тях.
Тази културно-историческа местност се състои от две части. В едната попадат лозовите насаждения и свързаното с тях производство, както и град Бон, като те представляват търговското измерение на производството на вино. Втората част включва историческия център на Дижон, който олицетворява тласъка, който политическата регулация дава на производството.
Шампан, Франция
Този обект обхваща различни имоти, където между 17-и и 19-и век е създаден методът на производство на шампанско, на принципа на повторната ферментация на виното в бутилката.
В списъка на ЮНЕСКО попадат историческите лозови насаждения, производствените обекти, включително характерните подземни изби, и къщите Шампан, които са своеобразните центрове на продажби и дистрибуция. Имотът е свидетелство за развитието на специфичната занаятчийска дейност до промишлено производство.
Древният град Суза, Иран
Градът се намира в Северозападен Иран, в подножието на планините Загрос, и представлява група археологически могили и двореца на Ардешир. Разкритите от археолозите монументи включват административни, жилищни и дворцови сгради.
В Суза се наблюдават няколко исторически слоя, свидетелстващи за селища, изграждани последователно от края на 5 век пр.н.е. до 13 век от н.е. Те разкриват историята на древната цивилизация Елам и на персите.
Местността Мейманд, Иран
Мейманд е почти безплодна област, разположена в югоизточната иранска провинция Керман. Населението ѝ е полуномадско и се занимава с животновъдство. Хората отглеждат животните си, основно овце, по планинските пасища, където през пролетта и есента обитават временни селища. През зимните месеци те слизат в долината, където живеят в т.нар. камари – необичайна форма на издълбани в меката скала пещерни домове в сухата, пустинна среда.
Културно-историческата местност е пример за спартанския живот на хората, обитаващи я от 2-3 хилядолетия.
Некрополът Бет Шеарим, Израел
Състоящ се от серия катакомби, Бет Шеарем е изграден през 2 век пр.н.е. като главното еврейско гробище извън Йерусалим след провала на втория бунт срещу Римската империя.
Катакомбите, разположени югоизточно от Хайфа, разкриват различни произведения на изкуството и стенописи на гръцки, арамейски и иврит. Бет Шеарим е свидетелство за възраждането на юдеизма след 135 г. от новата ера.
Витавара, Йордания
Разположена на източния бряг на река Йордан, на 9 км северно от Мъртво море, Витавара е историческата област, в която се смята, че Св. Йоан Кръстител е покръстил Христос.
Сред девствената природа има останки от Римската и Византийската империи, включително църкви и параклиси, манастир, пещери с басейни, които са били използвани от отшелниците за кръщения. Местността е място за поклонения на християните от цял свят.
Историческият райони Баекдже, Република Корея
Намира се в планински район и включва археологически обекти, датиращи от 475-660 г. от новата ера. Сред тях са крепости, гробници, административни сгради, крепостна стена и дворецът в Уанганг.
Те свидетелстват за късния период на династията Баекдже (18 в. пр.н.е. до 660 г. от н.е.), по време на която страната е била на кръстопътя на технологиите, будизма и културния обмен с Китай и Япония.
Каменно изкуство в региона Хайл, Саудитска Арабия
В местността някога е имало езеро, което е било източник на вода за хората и животните, обитаващи южната част на пустинята Голям Нефуд. Предците на днешните араби са оставили свидетелства за живота си, чрез множество петроглифи и различни обозначения върху скалите. Камъните са изпъстрени с древни рисунки на хора и животни, датиращи отпреди 10 хиляди години.
Бурхан Халдун, Монголия
Това е планина в североизточната част на Монголия. Разположена е в средата на планинската верига Хенти, където обширната азиатска степ среща сибирската тайга. Бурхан Халдун се свързва с почитането на свещените планини, реките и с т.нар. овоо - шамански грамади от камъни.
Духовните практики там са се оформили чрез смесване на древните шамански и будистки обичаи. Смята се, че тук е роден и погребан Чингис Хан.
Ефес, Турция
Ефес обхваща елинистични и римски селища, изграждани последователно на брега на Егейско море, от който с времето градът се е отдалечил. Разкопките там разкриват величествени монументи от периода на Римската империя, сред които библиотеката на Целз и големият театър.
Запазени са и малко останки от храма на Артемида - едно от Седемте чудеса на света, което привлича поклонници от цял свят. На 7 км от Ефес се намира къщата, в която се смята, че Дева Мария е прекарала последните години от живота си. От 5-и век насам тя е център за християните пилигрими. Ефес е пример за устройството на римски пристанищен град, с морски канали и пристанищен басейн.
Диарбекирската крепост и градините Хевсел, Турция
Разположен край река Тигър, градът е част от т.нар. Плодороден полумесец – регион, включващ Израел и Ливан, части от Йордания, Сирия, Ирак и Турция и достигащ делтата на река Нил в Египет. Още от елинистическата епоха Диарбекир е ключов център, чиято важност се запазва и при Римската, Византийската и Османската империи.
В списъка на ЮНЕСКО сега влизат могилата Амида, известна и като Ичкале, дългите 5.8 км крепостни стени на Диарбекир с множеството им кули, порти и 63-те надписа от различни периоди. Включени са и зелените градини Хевсел, които свързат града с реката, снабдяваща го с храна и вода.