Районът на Троян е сред онези красиви места в България, където рядко се чува чужда реч. Въпреки пищността, с която природата тук се е раздала, това е част от страната, която обичайно не влиза в маршрутите на организираните, пък и на неорганизираните, чужденци, избрали за почивката си България.

Така местният туристически бизнес остава да разчита на българите, които харесват района по много причини – множеството маршрути в гората, хотелите с минерални басейни, вкусната храна, сред която и различните вариации, в които влиза употребата на сливата – от традиционната сливова ракия, приготвяна и в промишлени, и в домашни условия, през уханните сладкиши и сладкото на закуска, което придружава току-що изпържените мекици.

Като си на гости в района на Троян домакините по всякакъв начин се опитват да ти угодят. Неизменна част от трапезата са всякакви вариации на сливата – от най-обикновена сушена, поставена в купички, през сладкиш, излязъл наскоро от фурната, до малки съдове със сладко. Покрай всичко това неизменно изникват миниатюрни чашки с ароматна ракия, за които никой час не се оказва неприличен, за да се дегустира съдържанието им. Особено в случаите, когато след сваряването на сливовия еликсир са добавени значително количество билки, които обогатяват аромата.

Игуменът на Троянския манастир отец Сионий разказва (манастирът произвежда своя ракия – бел. ред.), че ракията стои 40 дни в билки и после се прецежда. Основният набор са риган, жълт кантарион и дива чубрица. Или с други думи получава се билкова ракия, която може да послужи и за различни медицински цели – като например при гастрит. В какви точно билки престоява манастирската сливова не се разбира. На този въпрос отецът отговаря загадъчно, че "Балканът пази своите тайни". Гостите на манастира могат да опитат от нея, но не се продава.

Самият Троянски манастир е една от задължителните спирки в района на всички туристи, независимо доколко и дали изобщо са вярващи. С днешна дата тук вече може на воля да се снима, а търговската част свършва преди прага на обителта. С изключение на църковния магазин за съответните принадлежности, които отецът нарича "монашески производи". Някои от тях са направени в Румъния, Украйна, а цените са "занижени". Оказва се, че има и рафт със стоки "всичко по 1 лев". "За нас не е важно да се реализира печалба, а всички хора с малко средства, а и учениците, които идват на посещение в манастира, да могат да се сдобият с предмет, който е сред християнските символи", казва игуменът.

В манастира няма статистика колко хора годишно го посещават, но по традиция на храмовия празник – 15 август, се извървяват около 50 хил. души.

На хора като тях манастирът разчита в започналата съвместна дарителска кампания, подкрепяна и от кмета на Троян, чиято цел е да се съберат достатъчно пари, за да се възстанови скитът "Свети Никола". Той представлява малък манастир, "построен в дълбока древност". Преди 230 г. го възстановяват група монаси. Те остават там на усамотен размисъл сред природата. Днес е в незавидно състояние. Някои от запазените стари елементи от интериора му са прибрани временно в Троянския манастир – разпятието над иконостаса, дверите на иконостаса - творение на троянски майстори, изписани от тревненските им колеги. Скитът се нуждае от цялостен ремонт, за което се разчита на дарения и доброволчески труд. 

В такава ситуация са поставени работещите в музея на Троян. Новите пейки пред него се оказа, че малко след поставянето им са били изподрани и се наложило да се ремонтират. След това отново станали жертва на агресия с неясен източник. По празниците пък изчезнала коледната украса. "Нищо друго не можем да направим освен всяко счупено нещо пак да го оправим", разказва директорът Елеонора Авджиева.

Най-новата придобивка на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства е локална безжична мрежа, която позволява на притежателите на мобилни устройства да сканират кодовете, поставени на някои витрини и да научат в картина и звук много повече за изложеното – за интересни моменти от историята, за откриването му и др. Тези, които нямат устройства, могат да ползват наличните два таблета, които служителите могат да предоставят. Експозициите на музея представят още моменти от историята на града, различни предмети, представящи местните занаяти и други.

От входа/изхода на сградата започва и един от планинските маршрути, подходящи за всеки турист и без кой знае каква физическа подготовка. Идеята e докато се стигне до крайната точка да се мине покрай основни обекти в града, които се смята, че ще са интересни на туристите – градската галерия "Серякова къща", църквата "Света Параскева" и др. В крайна сметка извежда над последните къщи и тръгва направо към гората.

В тази част вече е екопътека, възстановена с европейски средства. По трасето са поставени кошчета за боклук, направени са кътчета за отдих. Всъщност трасето е в два маршрута (с 3462 м и 4587 м дължина съответно) като вторият се смята за по-екстремен. Крайната точка отвежда до връх Турлата. Тук при разкопки през 2000 г. е открита скала с изсечен полукръг, за който се смята, че отбелязва центъра на сакрално за траките място. Смята се, че тук е имало постройка за ритуали. Светилището е свързано с разположения наблизо некропол и следите от тракийско селище.

Предполага се, че върху скалите в най-високата част на хълма е имало постройка или ниско ограждение от плет и замазка, а в нея са били извършвани ритуали чрез изгаряне.

На слизане надолу на няколко места се разкрива красива гледка към потъналия в зеленина град.