През април зимата още не си е отишла от това място. Сняг се вижда само по далечните върхове, но е студено, ветровито и някак сиво - за разлика от останалата част на северна Месопотамия, която вече е затънала в зеленина, доказвайки защо се смята за много плодородна.

Недалеч от езерото Ван, на хълм - Чавуштепе, се виждат останки от царство Урарту.

Шест века преди раждането на Христос арменците се заселват в него. Част от територията му граничи с езерото Ван, което в момента се намира в Турция. Урарту всъщност е асирийското име на Арарат. Нарича се още и Царство Ван.

Тези няколко факта обясняват защо и днес и арменците, и турците претендират историята, населявала тези земи, да е част от тяхното си минало.

Според историческите извори царството някога се е простирало на площ от 520 хил. кв. км територия, която днес попада в границите на няколко държави - Турция, Армения, Грузия...

Царството датира от бронзовата епоха и през вековете, както всяко друго, е имало своите възходи и упадък.

Гид по останалото на Чавуштепе е 75-годишният Мехмед. Гвоздеят на неговото кратко екскурзоводство по останките от древното царство, е достигането до каменна плоча, изпъстрена с клинописно писмо. Тя е доста лъскава - оказва се реплика на оригинала, който се помещава в музея във Ван. Няколко реда на езика на Урарту Мехмед чете в оригинал и превежда на турски. Той е един от 23-мата в Турция владеещи този език от общо 34 в света. Опитва се да го преподава на сина си, за да не изгуби съвсем. Това е причината, която ще го отведе тази година в университет в Пенсилвания, САЩ, въпреки че самият той е с основно образование.

Показва останките от сгради - хамам, харем, съоръжения за съхранение на различни храни... Археолозите установили, че канализацията не е била привилгеия само за къщите на управляващите и по-богатите. В крайна сметка всички са живели в рамките на крепостните стени.

На изпроводяк пътят минава през неговата малко ателие, в което продава - някои евтино, други на баснословни цени, малки предмети, красиво издялани от камък, които да се отнесат у дома. Използва символи, за които се смята, че са били част от културата на онова старо царство.

Макар и да има различни твърдения по темата, за столица на Урарту се смята Тушба, което е прието и за едно от предишните имена на днешния град Ван. Най-вероятно в различни периоди градът, определян за столица, е бил различен. Тушпа е била такава през 9 век преди Христа. Крепостта, която сега носи това име, се издига над и встрани от съвременния град и предоставя на посетителите гледка към на пръв поглед необятното езеро Ван. От прокрадналото се слънце водите му са в онзи радващ окото цвят - някъде между тъмно синьо и изумрудено зелено.

Туристите минават покрай останки от крепостната стена, гробници, храмове, джамии и наблюдателни кули.

Специално прокаран канал още в древността е бил пълнен с изворна планинска вода. Разкрита е още цитадела, а по гробниците и надписи от времето на изграждането им.

Съдбата на тази столица е тъжна - асирийците са я разрушили още през осми век, но останки от крепостта са налице и днес.

Слизането надолу от нея по добре разработен метод минава покрай магазин, в който доминират бижутата, за които се твърди, че във всяко има елемент, свързан с Урарту - криви и знаци, които са използвали, техни божества, елементи от занаятите по тяхно време. Около това, както може да се очаква, е развита цяла индустрия, която изобщо не е евтина. Но пък как да не отнесеш със себе си частица от загиналото царство.