Също като Пловдив португалската столица е построена на седем хълма.
Лисабон е един от най-древните градове в света. Той е бил населяван от финикийци, гърци, римляни и маври.
Истинския си разцвет португалската столица преживява през 15 в., когато Вашку да Гама открива морския път до Индия.
На 1 ноември 1755 г. почти целият град е разрушен от земетресение, определяно като едно от най-катастрофалните в света. То е последвано от три огромни вълни цунами и пожар, който изпепелява онова, което е оцеляло от земетресението и водата.
По време на природното бедствие над 85 % от сградите са разрушени, а 30% от жителите на града загиват.
След по-малко от година развалините са разчистени и центърът на града е изграден наново. Новите сгради са първите в света, които имат противоземетръсна конструкция.
За да усетите духа на Лисабон, влезте в малките улички. Тяхната атмосфера е невероятната смесица от архитектурни стилове и хора, носещи различни култури.
Пъстрата картина, която ще се разкрие пред очите ви, няма как да бъде забравена.
Пестеливо декорираните фасади на сградите са оцветени в пастелни тонове, а обрамчените с камък френски прозорци извеждат на тесни метални тераси. 
Малки кафенета и ресторанти ще ви изненадат с уюта си буквално зад всеки ъгъл в Лисабон, а декорацията им напомня атмосферата на току-що приключил празник.
Най-старото кафене "Мартиню да Аркада" се намира на прочутия площад "Праса де комерсиу" (пазарният площад). То е открито през 1778 г., а негови клиенти са били поетите Мануел ду Бокаже и Фернанду Песоа, както и фадо звездата Амалия Родригеш.
Чарът на малките улици в Лисабон е онова, което остава най-дълго в спомените. Старият квартал "Алфама" е мястото, където ти се иска да се загубиш, за да останеш там по-дълго. 
Лисабон е разположен върху седем хълма. Затова в града са били инсталирани т.нар. асансьори, които всъщност са въжени железници. Те изкачват туристите до малки площади с панорамни гледки, които тук наричат "мирадор".
Асансьорът "Глория", е един от последните оцелели и до днес от годините, в които системата е била изградена.
Друг от малкото останали стари "асансьори" - "Санта Жуща" се намира в самия център на Лисабон и работи още от 1902 г. Той е построен от един от учениците на Густав Айфел, архитект на Айфеловата кула в Париж. За това също като нея той е изграден изцяло от стоманена конструкция.
Т. нар. тук-тук такси са една от "движимите" забележителности на Лисабон. Това е превозно средство - кръстоска между рикша и триколка, с която ще ви отведат до всяка точка на града. 
Най-прочутият португалски сладкиш се нарича пащел дъ ната - кошнички, пълни с яйчен крем. Той се приготвя от фино тесто и задължително трябва да бъде опитан от онези, за които пътуването е и кулинарно преживяване. Ще ви го сервират в почти всички кафенета в града. Може да го срещнете още под името пащел дъ Белейм (Pastel de Belem). Смята се, че рецептата за него е измислена от монасите в манастира Mosteiro dos Jerónimos (друга основна забележителност - бел. ред.) в Лисабон, който е част от енория Белейм (Belem). 
"Тук-тук" такси е най-предпочитаният начин за придвижване из тесните улици на Лисабон. Неговата цена е 45 евро на час.
Лисабон има отлично развита мрежа от градски автобуси, трамваи, въжена железница и метро.
Трамваите и въжената железница са по-скоро атракция.
Билет за автобуса или метрото струва 1.50 евро.
Най-старият квартал на Лисабон се нарича "Алфама". Там са съсредоточени и голяма част от архитектурните забележителности на португалската столица, както и някои от най-популярните фадо клубове. В "Алфама" човек може да почувства истински архитектурата, да чуе звуците и да усети ароматите на града.
Друг известен квартал на Лисабон е "Белейм" . Името се свързва с начина, по който в Португалия произнасят името на град Витлеем.
"Белейм" е известен като мястото, от което много от великите португалски мореплаватели са потегляли за дългите си пътешествия. Точно оттук през 1479 г. Вашку да Гама поема по пътя си към Индия.
Тесните, стръмни улички със стъпала в старата част на португалската столица извеждат посетителите й на очарователни малки площади и тераси, от които се разкриват великолепни гледки към града и към река Тежу.
На закуска в Португалия по традиция ще ви поднесат само кафе и хлебчета. Но обядът е важен и продължава около два часа - между 12 и 14 ч.
Най-често срещаната супа е калду верде. Тя се приготвя от местно зеле, картофи, карфиол и парченца наденица. В Португалия приготвят и двойник на испанската студена супа гаспачо, а в южните райони на страната предпочитат супа от моруна с хляб.
Звездата на португалската кухня е бакаляу (риба треска). Местните готвачи твърдят, че начините, за да приготвите на ястието, са 365 - по един за всеки ден от годината.