Когато на 3 април 1879 г. София е обявена за столица на България, в града е имало само една обществена градина - Градската. Затова може да се смята за събитие решението от 1882 г. на тогавашния столичен кмет Иван Хаджиенов за създаването на Княз-Борисовата градина.  

Хаджиенов довежда от Букурещ швейцарския градинар Даниел Неф, който същата година изготвя първия план на градината, създава разсадници, засажда част от гората и оформя голямото езеро. В първите десетилетия на 20 в. се създават Розариумът, засаждат се декоративни дървесни и храстови видове, а през 40-те години се създават къпалнята, Японският кът, Университетската обсерватория, тенискортовете и колодрума. 

През 1986 г. Борисовата градина, носеща по това време името "Парк на свободата", е обявена за паметник на българското градинско и парково изкуство.  Последната й реконструкция е от 1986 г., според сайта на Столичната община. Днес паркът очаква изработването на новия си устройствен план. 

Днес проектът "Сподели България" кани читателите на "Дневник" на виртуална разходка около Езерото с лилиите и по централната алея.