Около 7000 укрепления, изградени за защита на прословутата с неутралността си държава през XX в. са префасонирани в хотели, центрове за съхранение на данни, мандри и други бизнеси.
За скромната сума от около 200 долара туристите в Швейцария могат да се наслаждават на хотелска стая с изглед към сребристите върхове на Алпите. Но в хотела "Ла Клаустра" посетителите плащат за стая без прозорци. 
Със 17-те си помещения, заровени под възвишенията на планинската верига Готхард и минималистичен интериор той предлага редкия шанс да преспиш в някогашен военен бункер, разказва "Ройтерс". 
Мрачният тухлен вход е украсен само с швейцарския флаг, а вътре туристите се оказват сред голите, твърди скали на планината. 
"Ла Клаустра" е част от по-голяма тенденция за "рециклиране" на хилядите бункери, издигнати в името на отбраната на прословутата с неутралността си държава. 
Днес те живеят втори живот като офиси на IT фирми, музеи, ферми за гъби или мандри. 
Наред с процесорите ни, ключова за нашия имидж е швейцарската марка и самата сигурност, която това пространство предполага, казва Франк Харцхайм, мениджър на Центъра за съхранение на данни Deltais, който се намира в бивш бункер за 1500 войници в сърцето на планината близо до селището Атингхаузен.
По време на Втората световна война Швейцария поддържа мрежа от над 8000 бункера. С намаляването на военната заплаха и високата цена на поддръжката им обаче през 90-те години швейцарската армия започва постепенно да се освобождава от тях. 
Повечето вече са разпродадени, затворени или превърнати в музеи. Останалите около 1000 са разпръснати из страната под прикритието на плевни, къщи и средновековни замъци. 
Отбранителната тактика, родила швейцарския бункер, е легендарна. 
Според един от анекдотите, повтаряни с гордост от местните жители вече повече от век, по време на посещение в страната през 1912 г. германският кайзер Вилхелм II попитал швейцарски военен какво ще направи 100-хилядната армия на страната, ако 200 хиляди германски войници нахлуят през границата. 
Всеки от тях ще трябва да направи само два изстрела, гласял отговорът. 
Музеи като Сасо Сан Готардо, създаден в някогашна крепост, разказват за усилията на швейцарците да се предпазят от нападение през XX век. 
След като Германия окупира Франция през 1940 г., швейцарците се оказват заобиколени от силите на Тристранния пакт и си дават сметка, че не могат да се мерят по численост с евентуалните си врагове. 
За да предотвратят инвазия, те решават да заложат на природните дадености на страната. Според плана "Национален редут" при евентуално нападение цялата армия на страната трябва да се позиционира в укрепления на ключовите планински пътища. 
Решението е практично, но и много проблематично, коментира Рудолф Яун, бивш преподавател по история от университета в Цюрих. 
По време на Студената война тревогата се измества към ядрената заплаха. Швейцария влага огромни средства за защита и много домове се сдобиват със задължителните бомбоубежища. Както и с бункерите, днес швейцарците са им намерили ново приложение, превръщайки ги в изби. 
Артилерийски бункери в селцето Фаулензее, маскирани като къщи (на преден план). Те се използвато от армията от 1943 г. до 1993 г., а днес са превърнати в музеи.
Бункер в Дугинген под прикритието на средновековна къща. 
Фирмата "Готхарт-пилзе" произвежда 24 тона гъби годишно в 11 бивши военни бункера.
"Зайлер Кезерай" използва укрепленията в швейцарското градче Гизвил за зреенето на сирената си.
