В рубриката "На път" днес и утре публикуваме пътеписа и фотогалериите на Милена Ангелова, пропътувала пътя от Беслан до Диарбекир в рамките на проект на ЕС за паметта за войната между Русия и Османската империя 1877-1878 г.
Във влака от Невиноминск за Владикавказ. Вагонът е тип "плацкарт" – спален вагон без отделни купета - с 65 спални места. 
Първото пресичане на р. Терек малко преди Владикавказ. 
Гарата на Владикавказ – столица на Северна Осетия - Алания. 
В Музея на историята на Владикавказ. 
Улиците на Владикавказ. 
Осетински пироги и осетинска бира. "Ирон Баегаены" е осетинската бира и за осетинците има сакрално значение. На празничната трапеза присъства задължително заедно с трите пироги. Във всяка къща в селата задължително се вари и до сега. Извън ресторантите, се пие (при ритуали) в специална чаша – "нартон". Трите пироги са част от осетинската кухня, но имат и важно ритуално значение – символично означават Бога, слънцето и земята. На поменална трапеза се приготвят по две. Иначе, и в ресторантите осетинците поръчват три – със сирене, с цвекло и с картофи. Приготвя се пирог и с месо, но се сервира отделно. Задължително се разрязват на осем парчета. 
Паметниците на Владикавказ. Композицията представя присъединяването на Осетия към Руската империя през 1774 г. и изобразява Екатерина II с осетинската делегация при подписването на договора. Смята се, че самата императрица дава името на построената отбранителната крепост на десния бряг на Терек при старото селище Дзауджикау (Осетинското име на Владикавказ) – "Владеещата Кавказ". 
Пано на площад "Штыба", изобразяващ част от мемориалния комплекс с паметника на Джауг Бугулов, основател на селището «Осетинская слободка», около което се построява руската крепост Владикавказ. 
Паметник на децата, загинали при терористичния акт от септември 2004 г. в училището в Беслан. 
През последните години, в рамките на кампанията на общината "Градът започва с теб", във Владикавказ се появиха 20-тина скулптури. Една от тях е "Играчи на табла". Таблата или "Нард", както се нарича в Осетия, се счита за национална игра. 
Една от наивистичните скулптури на Сосланбек Едзити. 
На 22 км от Владикавказ се намира една от най-красивите планински долини в Северна Осетия – Куртатинское ущелие. Някога тук е минавал един от най-старите керванни маршрути през Кавказ. Разположен на левия бряг на река Фиагдон, в долината се намира т.нар. "Град на мъртвите" - комплекс със запазени стражеви кули (след 15. век) и стари семейни гробници. 
Местните хора твърдят, че гробниците са използвани до 20-те години на 20 век. 
Руската част на известния "Военногрузински път" с дължина 208 километра. На грузински (საქართველოს სამხედრო) и на осетински (Арвыкомы фæндаг) името му буквално означава "Пътя през небесната долина". 
Той върви срещу горното течение на река Терек, пресича Скалистия хребет по Дарялската долина и достига до 2380 м надморска височина. В територията на Грузия пресича района Казбеги и постепенно, по течението на река Кура, се спуска на юг - в посока Тбилиси. Военно-грузинският път е най-краткият вариант за пресичане на Централен Кавказ. След войната за Южна Осетия, от 2010 година граничните пунктове по пътя бяха официално затворени и едва от 2014 г. през него могат свободно да преминават камиони, автобуси и леки автомобили. 
Грузинската част на Военногрузинския път. Казбеги. 
По пътя. 
Хотелчето – пансион на Циала Гуца в Тбилиси. 
Тбилиси. Грузински езиков минимум.
Очаквайте утре втората част от пътеписа по продължението на маршрута Батуми - Ерзурум - Диарбекир.