Ключовата дума на Барселона е "достатъчно".

Има нещо много специфично в нациите, славещи се с добра кухня, и това е мярката; мъдростта, че не е нужно да се натъпчеш, за да се заситиш, а две чаши вино не са по-вкусни от една.

Така е с всичко в Барселона – има достатъчно католицизъм в атмосферата и достатъчно араби и турци, за да работят кварталните супермаркети от рано сутринта до късно през нощта; достатъчно готика и достатъчно съвремие; достатъчно красиви църковни служби и достатъчно улични музиканти; достатъчно патриотизъм и достатъчно съвремие.

Има от всичко по колкото е нужно и малко отгоре, за разкош. Имайте предвид, че сте първо в Каталуня и после в Испания; дори в музеите надписите на каталунски са големи, английският и испанският са сбутани с по-дребен шрифт надолу, а по терасите се редуват каталунски флагове и пране.

Автобусът от летището ни спира на Пласа де Каталуня, от която започва артерията на града – Ла Рамбла, стъргалото, където идваш да се покажеш и да позяпаш другите.

Вляво са еврейският и готическият квартали, вдясно – барселонската версия на Женския пазар: Ла бокерия. В първите два е задължително да се обикаля до припадък, да се губите по еднакво изглеждащите и безкрайно романтични улички, да излизате на площадчета, толкова малки, че дори не присъстват на картата, и да завършите вечерта с вино и тапас.

Винаги питайте за вино de la casa и предложенията на деня – първо, че на работещите в добрите заведения им става приятно от интереса и ви глезят повече, второ, че понякога тези вина са далеч по-хубави от вече известните.

От Бокерията можете да си купите всичко – пушени бутове висят изкусително на всяка крачка; морски дарове блестят в купчини лед; наденичките сластно опъват крехките си обвивки; зеленчуците са пресни и след малко ще се озоват в сандвичите на близката закусвалня; продавачите режат, мерят, редят и мият; клиентите пробват, питат, плащат и потеглят.

В края на Рамбла е паметникът на Христофор Колумб, а до него – изящен вълнообразен мост, който свързва сушата с пристанището Порт Вел, на което освен яхти, можете да намерите кина, мол и всякакви консуматорски прелести.

За изкушените от морето съвсем наблизо се крие едно често подминавано бижу – Морският музей. Сградата, в която се намира той, датира отпреди няколко века и преди е била използвана за строеж на кораби.

Сега в огромното пространство се помещават най-различни експонати – фрегата в процес на реставрация, за да могат посетителите да видят как се възстановяват старите съдове; кралски кораб отпреди векове в два екземпляра – малък макет и в реални размери; интерактивно изображение на атлас на света от 15-ти век – изумително точен за Западна Европа и изрисуван със завидно въображение, що се отнася до Азия.

Временната експозиция за корабното дело на Испания по време на Първата световна война само показва как дори липсата на значима история може да бъде разказана интересно. По това време страната запазва неутралитет, а търговията с всички воюващи страни осигурява бързо, но краткотрайно забогатяване– продават се дори стари кораби, които вече не се ползват. Със завидно внимание към детайла са изложени на показ дори вестници от онова време, които съобщават за развитието на войната.

Разбира се, не видите ли сграда на Антонио Гауди, все едно не сте видели Барселона. Последното му творение - необхватната, недостижима и недовършена Саграда Фамилия е задължителна. Но ако видът ѝ ви се струва прекалено шизофренен, опитайте Палау Гюел – къщата от ранния период на Гауди, която той е реновирал за богатото семейство Гюел и за ужас на счетоводителя им.

Макар комините на покрива сякаш предричат шарените пристъпи, които по-късно ще се появят в Саграда Фамилия, интериорните решения в самия дом са изумително ефективни и елегантни. Дори лаик може да оцени играта със светлината и звука, както и интелигентното свързване на стаите и етажите. В гостната на семейство Гюел на орган, точно копие на някогашния, още се дават концерти и звучи музика, писана от дъщерите му.

Впрочем концертните изпълнения намират място и в катедралите. Случайно попадаме на изпълнение на Моцарт в Санта Мария дел Мар – църквата на моряците, изградена с дарения на простите местни хора, за разлика от голямата Барселонска катедрала, която е финансирана от краля и далеч по-разкошна.

В дъното на Санта Мария има няколко пана с подробна информация за историята на реставрацията ѝ. Дискретният начин да се напомни на туристите колко много труд стои зад красивите гледки определено печели симпатии.

Заслужава си да се спомене и Музеят на националното изкуство на Каталуня. В разкошния дворец на хълма Монжуик са събрани произведения от Средновековието и Ренесанса до модернизма и пропагандното изкуство от Гражданската война.

По изключително приятен начин са изложени средновековни християнски стенописи – в залите на музея са изградени копия на стените на съответните църкви, а стенописите са буквално пренесени със сложна технология върху тях.

Излизайки от двореца, се изправяте пред няколко етажа фонтани, покрай които слизате към Пласа де Еспаня и се връщате в центъра на града. После – разбира се, вино и тапас. И си пожелавате да се върнете в Барселона отново, този път за по-дълго.