През 19 в. населението на подбалканското градче е развивало скотовъдство, абаджийство, кожарство, бояджийство и други занаяти. Днес неизбежно на преден план са излезли уменията, нужни за туристическия бизнес.
През 19 в. населението на Копривщица се е занимавало със скотовъдство, абаджийство, кожарство, бояджийство и други занаяти. Днес неизбежно на преден план са излезли уменията, нужни за туристическия бизнес - за да бъдат настанени и нагостени посетителите, да им бъдат показани с вещина забележителностите на подбалканското градче. 
Копривщенци са били и добри търговци, стоката им е достигала до Истанбул и Александрия. А с припечеленото са издигали своите достолепни къщи в града. 
Според възрожденеца Найден Геров Копривщица е основана от боляри, избягали от Търновград след падането му под турско робство.
Високи дувари ограждат всеки двор, домът е обърнат навътре - характерна особеност на ранновъзрожденската архитектура.
Над дуварите приветливо надничат еркери, чардаци и от край до край красиви прозорци. 
"Да се завърнеш в бащината къща" - паметник на майката е сложен в двора на родния дом на поета Димчо Дебелянов. 
Къщата музей на Димчо Дебелянов 
Къща-музей на Димчо Дебелянов 
В някои от къщите ранно възрожденският стил е изместен от настъпващата декоративност и представителност на новия доосвобожденски етап от развитието на архитектурата, в който се отразява самочувствието на зараждащата се буржоазия. 
За нуждите на търговията и занаятите българските еснафи издигат часовникови кули, които изменят облика, определян на много места главно от минаретата. Това въздействие се усилва и от нови свободно стоящи черковни камбанарии 
Възрожденската къща се обогатява с годините с повече помещения, по-просторни и хигиенични.
В Копривщица се срещат градежи от по-късния вид, на пловдивската симетрична къща, която е в два основни варианта: с една надлъжна ос на симетрията (Люковата къща) и с две взаимно перпендикулярни оси на симетрията (Каблешковата къща).
В началото на февруари градът музей, запазил повече от 250 архитектурни паметника от Възраждането, намери място в японска класация 30-те най-красиви градчета в Европа.
Макар да има минимум по една ученическа екскурзия до мястото, където е пукнала първата пушка на Априлското въстание, мнозина българи, отбили се в града в съзнателна възраст и по свой избор, изпитват отново и отново възхита от таланта на възрожденските майстори.
На снимката: къщата музей на Тодор Каблешков
Каблешковата къща 
Музеят Лютова къща 
По подобие на елинските класни училища Найден Геров открива в Копривщица първото народно класно училище през 1846 г. 
"Този живописен град с къщи, наполовина направени от дърво, защитава Средна гора и е разделен от криволичещата река Тополница и е домакин на важни музикални и фолклорни фестивали", пише британският в. "Телеграф", като се позовава на писмо от читател, купил къща в Копривщица. 