Област Исаан е един от най-интересните райони на Тайланд, незаслужено подценяван от туристическите справочници и системно пренебрегван от самата тайландска държава. Следващите снимки са фрагменти от Исаан, неговата природа и хора, и с техните ежедневни битки за съществуване.
В представите на повечето хора Тайланд е страна с многолюдни градове, екзотични плажове и красиви жени. Държавата често е наричана "страната на усмивките", а от скоро и "азиатският тигър" - заради открито демонстрираните икономически амбиции.
С тези стереотипни образи обаче лицата на Тайланд далеч не се изчерпват. Област Исаан, североизточен Тайланд, е един от най-интересните райони, незаслужено подценяван от туристическите справочници и системно пренебрегван от самата тайландска държава. Следващите снимки са фрагменти от Исаан, неговата природа и хора, и с техните ежедневни битки за съществуване.
Фотогалерията е част от поредица публикации, посветени на най-бедния район в Тайланд – Исаан, и лао-исаанското етническо малцинство, което живее там. Осъществява се по проект на международната неправителствена организация Minority Rights Group, чиято цел е да популяризира в Европа проблемите на коренното население в развиващите се страни.
Исаан е дом на разнообразна природа, автентични градове и села, природни богатства и около 20 млн. души от 60 етнически групи. Това, което обединява повечето хора тук, е езиковото им и културно различие с останалото тайландско население, както и забележимата визуална прилика с жителите на съседната на Тайланд държава Лаос. 
Слоновете в градска среда не са странност за Тайланд. Късно вечерта в Удон Тани тези деца са извели на разходка малките улички встрани от центъра младо слонче. Искат 20 бата за снимка с него от малцината, но пък силно ентусиазирани, туристи наоколо.
Природозащитниците често надигат глас срещу отглеждането на слонове в градска среда и използването им за туристически цели. Повечето тайландци обаче имат оправдание за неотстъпчивостта си по въпроса. Слонът е свещено животно в Тайланд и в миналото много семейства са го отглеждали "така, както на Запад хората отглеждат коне".
Лао-исаанското малцинство е най-голямото малцинство в Тайланд и единственото непризнато от монархията. Причината: групата е приемана за рискова, особено през 70-те години на миналия век, когато се е смятало, че в региона виреят комунистически настроения. 
През вековете територията на Исаан е арена на множество конфликти между Тайланд и Лаос. При последното противоречие между двете държави (1827г.) Лаос губи голяма част от земите си и над 1 млн. души остават в границите на Тайланд.
На снимката: Случайно срещната на улицата в Нон Сомбун жена. Тя твърди, че има най-хубавата къща в селото и настоява да бъде снимана.
Изследователите твърдят, че в продължение десетилетия произходът на хората в Исаан бил уважаван, до 1910 г, когато тайландската държава започва целеносочена политика за асимилация, а концепцията за Тай-Лао (или Лао-Исаан) населението била официално представена и наложена.
На снимката: Баба, дъщеря, внучка и правнуче, които почиват на сянка от все по-знойната жега в края на дъждовния сезон.
Лао-исаанците се различават визуално от останалите тайландци. Те са с по-тъмна кожа, често по-едри, със силно изразени скули и месести носове. Тази разлика понякога ги поставя в неизгодна позиция - прави ги лесно разпознаваеми и често пъти води до дискриминиранация 
Част от стандарта за красота в Тайланд са порцелановата кожа и овални черти на лицето. За да отговори на този идеал, вместо автобронзанти, както в Европа, тайландската телевизия рекламира избелващи кремове за лице, а пластичната хирургия е сред най-проспериращите индустрии. 
Кухнята на региона също се различава. Оризът – основен поминък за Исаан, се приготвя по специален начин, така че да стане лепкав, след което се натъпква в плетени кошнички и се яде с ръце, вместо хляб.
На снимката: В Пу Као Тонг освен ориз, жените от селото са приготвили няколко вида риба и пикантни гозби с лимонена трева, кокосово мляко и къри.
Исаан е предимно земеделски район. Хората се препитават с отглеждане на ориз, риболов, каучукови дървета, дребно миньорство. 
Река Меконг, която е естествена граница между Тайланд и Лаос, е един от основните източници на прехрана за милиони хора и от двете страни на реката. 
- Пу Као Тонг е малко рибарско село, разположено на брега на река Меконг, чието пясъчното дъно е буквално покрито със злато. Жените в селото са известни като едни от най-добрите златотърсачи в региона.
Но златните прашинки в пясъка не са от интерес за тях, защото качеството им не е достатъчно добро. Търсят се цели парченца от благородния метал, които да попаднат на дъното на дървените конуси, използвани за претърсване на водата. 
Реката днес е твърде пълноводна и участъците от реката, където лежи обикновено златото, са залети. 
Оказва се, че нивото на реката от известно време вече не се променя според сезона. Дългата 4500 км. река е раздробена на над 30 язовирни стени и бентове, които контролират и променят пълноводието според нуждите на водните електроцентрали. Още 11 в долната част на реката в процес на проектиране изграждане. 
За хората това е голям проблем, защото в резултат на постоянната промяна в речното ниво златоносните плажове биват отмити или потопени, а рибата постоянно намалява. 
Река Меконг е дом на легендарен вид сом, който по големина достига до 100 кг., както и сладководния делфин. Рибарите в селото споделят, че не са виждали представители на двата вида от близо 3 години. 
На около 3 часа от Пу Као Тонг, във вътрешността на Исаан, се намира селото Уангсапун. То е разположено в сърцето на златоносни планини, превърнати от индустриалците в токсични мини, които периодично замърсяват близките реки и водоизточници, оплакват се местните. 
За хората там това означава не само отровени земи и невъзможност да напояват насажденията си, но и директна заплаха за живота им, особено след като едно от замърсяванията засяга питейните водопроводи на селото. Оттогава водата за пиене се доставя от друго село, на около 50 км от Уангсапун. 
Това е Помай и малката му дъщеря Май.
Помай е герой в селото, след като десетки пъти бива арестуван, съден и заплашван със смърт в опит да бъде принуден да спре организираните от него протести и живи вериги срещу експлоатацията на мините в планините.
Интересен факт за селото е, че родителите приемат имената на децата си след раждането им. Първото име на Помай е По, но след раждането на дъщеричката му Май, всички започват да наричат него Помай, а съпругата му – Мемай. 
Голяма част от горите наоколо са съставени предимно от каучукови дървета. Но те също са под заплаха заради отравянето на водите в следствие на евтината, но пагубна за природата екстракция на злато от многобройните планини в района. 
Докато споменатият вече град Удон Тани е смятан по-скоро за индустриален център, то разположеният на юг от него Кон Каен е образователно и духовно средище. 
В него, както и в повечето големи градове в Тайланд, традиционен транспорт е така нареченото "тук-тук". Освен че е атракция за туристите, това е и един най-бързите видове транспорт по натоварените градски улици. 
В града малките семейни ресторантчета са изключително популярни сред местните. Този тип заведения се намират почти на улицата, храната се готви веднага и всички членове на семейството участват в приготвянето й. 
В Тайланд малко хора знаят къде е България. Едни от най-интересните предположения са, че това е град в Италия или марка кисело мляко.
На снимката: Основанието за второ предположение. Българското, и в по-редки случаи гръцкото, са единствените кисели млека, които се продават в тайландските магазини.
Исаан е сред най-непознатите кътчета в Тайланд, останал все още сравнително натурален заради липсата на тълпите туристи, които заливат целогодишно Банкок и южните острови. Местните хора обаче вече предпочитат тази съдба пред алтернативата на масова индустриализация и експлоатация на природните богатства в региона, която заплашва да промени необратимо познатия досега начин на живот в Исаан. Пред лао-исаанците стои предизвикателството не само да спечелят битката за развноправие с останалата част от населението в Тайланд, но и да защитят земите си.
На снимката: Нощен Банкок от върха на най-високия небостъргач в Тайланд.