Килиманджаро (Кибо) и маршрутите за покоряване на връх Ухуру (5896 м.н.в.), първенеца на Африка. Нашият маршрут е Marangu, едно постепенно изкачване от югоизточния край на планината.
Килиманджаро (Кибо) и маршрутите за покоряване на връх Ухуру (5896 м.н.в.), първенеца на Африка. Нашият маршрут е Marangu, едно постепенно изкачване от югоизточния край на планината. Намираме се в Танзания, след 6-часов полет от Истанбул, пристигане в малките часове на нощта на летище "Килиманджаро", полу-нощувка в хотел в град Аруша и возене в микробус до тук. До тази далечна и интересна точка стигнахме с помощта на българска агенция. Десет души българска група и перфектни във всичко танзанийски домакини, грижещи се за нашето пребиваване в африканската държава и успешното изкачване на връх Кибо. 
И ето и входа на парка, Marangu Gate. Табелата разчертава и маршрута ни - предстои качване до хижа Mandara този ден, оттам до хижа Horombo, ден за аклиматизация, качване до базовия лагер хижа Kibo и от там финалното изкачване на върха. 
Пътеката през джунглата в тази по-ниска част на планината. 
Ето я и хижа Мандара, първия ни подслон в планината (2720 м). Хижата представлява съвкупност от по-големи и по-малки бунгала, едно от които приюти и групата. В малки бунгала като постройки има и тоалетни с течаща вода. 
Утро в планината. Отново сме на път, а пред очите ни се показва впечатляващия и съпътстващ ни през цялото време и в следващите дни връх Мавензи (Mawenzi, 4330 м). Тук горите вече са отстъпили място на малко по-рядка, но все още висока растителност. 
Интересни местни дървета - Dendrosenecio kilimanjarihttps://en.wikipedia.org/wiki/Dendrosenecio_kilimanjari 
Цвете от вида Wild Protea 
Ето я и хижа Horombo, подобна на първата хижа по пътя ни, но двойно по-голяма. Тук се срещат качващите се и слизащи планината, тъй като е по средата на маршрута, а и се ползва за допълнителен ден аклиматизация. Надморската височина е над 3700 м. 
Мавензи тук изглежда особено близко. Но не е разрешен за качване. 
Тук се вижда и пътят нагоре към най-високата хижа, Кибо. Този ден ще се върнем по него до хижа Хоромбо, а на следващия отново ще поемем нагоре. 
Всеки ден преди залез небето се разчистваше от облаци и мъглата се изпаряваше. 
Това откриваше гледки към красивия залез на планината. 
А след залеза - утро. Изгрев на Килиманджаро. Облаци покриват ниското. 
На път сме и вече достигнали познатата от предния ден точка, пред която кратерът на Кибо се извисява с цялото си величие. 
Към горната хижа ("Кибо") е върволица от носачи и от време на време туристи като нас. 
"Магистралата" от носачи. Местните определено имат тренирани здрави вратове. Голяма част от багажите се крепи само на главите им. 
The Saddle. Седловината между Кибо и Мавензи. 
Мавензи вече е изцяло зад нас. Все още изглежда величествен. На другата сутрин ще го гледаме отгоре. 
На хижа Кибо (4720 м.н.в.). Следобед следва почивка (доколкото е възможна при липсата на достатъчно кислород), свикване с главоболието, задъхване при кратките разходки между хижата и тоалетните. Леко хапване, много чай и вода и не особено успешен опит да заспим. Въпросните опити ще приключат към 11 вечерта със ставане за ново леко подкрепяне и около полунощ поемаме нагоре. 
Следва скок във времето и достигнатата точка Gilman's Point (5685 м) на върха на кратера след около 5 - 5.5 часа път стъпка по стъпка нагоре. Трудно могат да се намерят думи за качването на тези около 1000 нови метра. Неусетно започваш да се бориш със студа, с невъзможно главоболие, от един момент става много трудно да си поемеш въздух, кислородът просто не достига. Височинна болест в действие. На моменти просто заспиваш докато ходиш напред, а след миг или два се събуждаш все така в крачка и осъзнаваш къде си. През цялото време покрай нас водачи сваляха хванали под мишница туристи, неиздържали на предизвикателството. В такъв момент целта е да се свали височината максимално бързо, за да се съвземе човекът. 
На билото ще срещнем и изгрева, в полунесвяст. Посреща ни свиреп леден вятър, който прави условията още по-трудни. Отделни ледници все още се виждат на места на най-високото, но ледниковата шапка на Килиманджаро стремително намалява в последните години и съвсем скоро се очаква да изчезне съвсем. 
Отпред е Stella Point, пресечна точка на ръба на планината. Тук билото бива достигнато от още един маршрут. По склона идват още катерачи. Връх Ухуру е напред. 
Изгрев над Мавензи. 
Достигнали най-високата точка на Килиманджаро - връх Ухуру (5895 м.н.в.). Часът е около 7:25, датата 24 февруари 2016 г. 
Вулканични камъни и лед. 
И надолу, само надолу. Тук слизането е многократно по-бързо от качването, вече не следваш серпентините, а цепиш право напред (и надолу). Хижа Кибо изглежда толкова далеч под нас. Но там е спасението от силното планинско слънце, греещо на тези над 5000 м н.в., и възможността за малко почивка, преди да поемеш на нов път към долната хижа. След успокояването на пулса в главата, очите се затвориха сами и използваха оптимално този около час и половина преди лекия обяд и поемането отново на път. 
Пътят на слизане минава много по-неусетно и лишен от снимки. Целта е постигната, усещането е в нас. Все пак този хълм край пътя изглеждаше по някакъв начин специален. Оказа се свещено място за местни племена. 
Мавензи, Килиманджаро, Танзания. 