Бях сред първите посетители на новия музей на розата в Казанлък и бях разочарован от експозицията. Очаквах много повече от един музей, изграден в XXI век. Надявах се, че ще видя по-съвременно представяне, по-увлекателен разказ за розопроизводството, с повече мултимедия, триизмерни образи...
Музеят на розата в Казанлък, който отвори врати на 5 юни, е най-новият в България. Бях сред първите негови посетители и няма да скрия, че бях разочарован от експозицията. Очаквах много повече от един музей, изграден в XXI век. Надявах се, че ще видя по-съвременно представяне, по-увлекателен разказ за розопроизводството, с повече мултимедия, триизмерни образи, нещо което видях в музея на индустрията в Габрово например. Построен за около година и струвал около 1.4 млн. лева, осигурени от правителството, той не предлага нищо повече от статични експонати и "чаршафи" с информация по стените на български и английски. Експонатите са взети от стария музей на розата и историческия музей в Казанлък. Иначе самата сграда е представителна и доста интересна, като проектът за нея е подарен на общината от арх. Ивелин Недялков. Музеят на розата се намира в обновения преди две години парк розариум в Казанлък. На официалното откриване присъстваха няколкостотин души, които се възползваха от безплатния вход в първия работен ден на музея. Работното време е всеки ден от 9 до 18.30 часа. Към днешна дата входът е три лева за възрастни и един лев за деца. За заснемане с фотоапарат се плаща допълнителни пет лева, а за снимки с камера 15 лева. Тоест за моята визита би трябвало да платя девет лева - за мен, детето и апарата. Ето какво щях да видя за тях. Сред най-интересните експонати е тази "примитивна розоварна - гюлапана", както е написано под експоната. В двора на кръглата сграда на музея има възстановка на гюлапана от няколко казана. Плановете се в нея действително да се вари розово масло, по технология от XIX век. В партерния кръг са засадени и 24 вида рози. На най-голям интерес в деня на откриването се радваше корито с розова вода - разбирай вода, в която плуват розови цветчета. Любопитен експонат е и възстановката на първата лаборатория за изследване на чистотата на розовото масло създадена през 1907 г. от Христо Яръмов. Нейната задача е да спре пускането на пазара на "тереше" – фалшификат на розовото масло. В музея присъства и възстановка на кантора за търговия с розово масло. Изложени са и инвентарни книги на търговция на розово масло. Това са търговските тефтери на фамилията Папазови. В музей има още колекция от предмети, снимки и документи, разкриващи историята на българското производство на маслодайни рози. В него могат да се видят и инструменти за обработка на розови градини, съдове за съхранение и износ на розово масло. На покрива има панорамно кафене и приятна градинка. За щастие не липсва и детски кът, тъй като заради ретро представянето на експонатите, интересът на най-малките посетители изчезва за минути.