Сподели... Копривщица

Три пъти опожаряван за 17 години и отново възкръсва от пепелищата. Много корави са били българите едно време. Иначе и той, както и другите подбалкански градчета са с много приятна и автентична атмосфера. Струва си, който има възможност, да ги посещава.

• 0 14
• Докладване

Копривщица - град музей, хора експонати. На копривщенска порта тропал ли си и зелен дрян друсал ли си? Мое впечатление: Когато кажа за някой копривщенин - "той/тя е свестен човек", впоследствие се оказва, че родом е от другаде.
Копривщица е чудесно магично място, на което имам привилегията да ходя, когато си поискам. И всеки път съм очарован.
Последното развитие на Копривщщица като туристическа дестинация започна заедно със строителната вакханалия в Банско. Оттогава предпочитам Копривщица, макар да няма ски (имаше някаква налудна идея на един от кметовете, но успяхме да му ги избием от главата. Но кметовете обикновено са копривщени от първите ми сентенции). Засега успява да си запази въжрожденския уют и да избегне разрушителните мераци на мръсните пари.
Та ако се чудите как да си запълните приятно един от почивните дни и сте в София или Пловдив - Копривщица е мястото.

• 1 9
• Докладване

До коментар [#2] от "Gopeто":

препоръчай места за спане и хранене.

• 0 3
• Докладване

Трябва да се поддържат възрожденските градове непокътнати, но уредени за туристи, защото доста се харесват. Забелязвала съм примерно, че чужденци обикновено харесват Велико Търново повече от Пловдив заради по-автентичния български вид. Като нямаме средновековни замъци, на това трябва да залагаме.

• 1 5
• Докладване

Много обичам Копривщица, ама последния път като бях много се разочаровах - страшно се е комерсиализирало и е много застроено. Ако питате някой местен той ще ви каже кое е ново.
Ако отидете в Копривщица го съчетайте със Стрелча, Панагюрище и Клисура. В Стрелча може и на плаж да идете

• 2 4
• Докладване

До коментар [#2] от "Gopeто":

Според мен не е избегнал мутрите. Ако се разхождаш с някой местен, ще ти каже, кое е на новодошли софияници, какво са построили и т.н. Бабата на мъжа ми миналата година я заведохме там и тя гледа и вика: "Я, какъв голям мотел, това едно време (преди 60 г. ) беше обор."

• 2 3
• Докладване

За хранен ресторант "България" (левия бряг на реката, като влизаш от София), ресторант "Под крушата" (автогарата), ресторант "Чучура". Комплекс "Галерия" също има хубава кухня.
За спане - опита ми е малък в къщи за гости, защото обикновено ходя за един ден. Мога да препоръчам "Бащина стряха" (при моста "Първа пушка". Няма опасност за живота ), Къща за гости "Традиция" (до къщата музей на Димчо Дебелянов).
На тези места съм бил по различно време повече от веднъж (за ресторантите) и съм доволен. Имай в предвид, че по правило цените в ресторантите са високопланински. Но преживяването си струва.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#6] от "alextan":
Има един местен хайдук разбира се, ама е далеч от Ценко Чоков. Естествено, че има софиянци (и не само) собственици, но я няма мегаломанията. Вероятно тук-таме има препиране на некой лев, но като цяло бизнеса е по-скоро нормален. Хората се борят и донякъде успяват.

• 0 4
• Докладване

Преди десетина дни водих едни италианци в Копривщица , обядвахме в "Дедо Либен", много любезни хора, а какво сладко от горски ягоди купихме - чудо. Запазиха си три стаи за лятото в една много приятна къща, знак,че са харесали града......

• 1 4
• Докладване

На връщане си купете от пазара копривщенски картофи - много са вкусни.

• 0 2
• Докладване

Винаги при възможност минавам оттам. И лете и зиме е място за отпускане и вглъбяване. Потвърждавам за "Дядо Либен" и аз

• 0 3
• Докладване

източниците са единодушни, че Копривщица съществува от края на Второто българско царство.
======================
От нееднодушните източници имам сведения, че селището "Куп речици" е основано от ПАВЛИКЯНИ, последователи на св.Апостол Павел, първохристияни от първохристиянския град Пълдин, избягали от гоненията на православните зилоти - гърци, при падането на Първата българска държава. "Павликянските" като обозначение къщи са архитектурни свидетели на стила на българската къща отпреди хиляда години - едноетажна дъбова къща с конструкция без нито една метална част в нея, осъществена с дъбови колонки и греди с жлебове, в които влизат широки "цапени" дъски от дъб или бук. Конструкцията е здрава, проста и разглобяема, дори преносима. Плановете са примитивни, но все пак това е най-добрата народна къща в Европа по времето си, че и доста време по-късно.
"Арнаутското" - цяла една махала, има връзка с преселниците от Западна Македония - Арнаутлука, основали или вляли се в селища като Ковачевица, Батак, Брацигово, Клисура, Сопот, Калофер и т.н. "Арнаутито" (нищо албанско - чисти българи от областта, наричана Арнаутлука) пък донасят строителния занаят, доведен до съвършенство и основал цели строителни школи с изумителни постижения.

• 2 2
• Докладване

"Основният аргумент за нашето национално самочувствие е Възраждането. То е най-превъзнасяният период в нашата история. Какво разбираме под това название? Масовата асоциация е очевидна – самостоятелен и огромен културен подем на българския народ, видимо изпреварващ другите народи в рамките на Османската империя, най-вече самите турци. Възрожденските българи са родолюбиви, образовани, будни, щедри към националните каузи, успешни в търговията и занаятите, възприемчиви към европейския прогрес и още много други работи, при това все добри. С една дума – те са идеални. Точно прославата на тези хора и на този подем изгражда у нас усещането за превъзходство над поробителите.

Един общоизвестен и нагледен пример са копривщенските къщи. Когато се говори за тях, винаги се добавя и думата "възрожденски". Екскурзията до тях е практически задължителна част от учебната програма на българските ученици. А защо къщите да не са пловдивски? Те са много по-хубави и са на много по-удобно за посещаване място. Обаче ...

Причините не пловдивските къщи да бъдат избрани за символ на възрожденската архитектура са две. Първата е, че както в повечето големи градове из българските земи, в Пловдив са живяли предимно не българи, а турци, гърци, арменци. Къщите от стария Пловдив са строени от тях и това добре се знае. Втората причина е в това, че и тези къщи не са някакво самобитно, оригинално явление. Пловдивските чорбаджии са копирали тогавашната столична архитектура. Казано другояче, техните къщи са подражание на истамбулските и това също така се знае.

“Когато настъпила по голема сигурност за християните след издаването на Гюлханския Хатишериф на Абдул Хамида в 1839 година, копривщенци почнали да не крият богатствата си. От тези времена се започва градежът на къщи по типа на гръцките къщи, що са из пловдивските тепета. Първата къща от този тип е построил Стойко Лютов през 1850 година”. (от "Юбилеен сборник по миналото на Копривщица", София, 1926 г., стр. 469)

Копривщенските къщи са всъщност второ, доста бледо копие на цариградските постройки. Причината те да бъдат избрани за един от възрожденските символи не са техните архитектурни достоинства, а това че са изградени в чисто българско селище."

Този цитат е от "Роля на историята в българската история", https://ids777.wordpress.com

• 2 0
• Докладване

[quote#13:"gullwing"]Пловдив са живяли предимно не българи, а турци, гърци, арменци.[/quote]
Като жител на Пловдив мога да заявя, че твърдението ти за Стария град ще е вярно, ако разместиш думите българи и турци.
Иначе наистина приличат на къщите в Гърция и Турция от същата епоха, но това си е нормално - и преди 1000, и преди 2000 сградите пак са си приличали с тези на съседите ни.

• 1 2
• Докладване

До коментар [#12] от "Торбеш":

Много интересна информация.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#13] от "gullwing":

Много добър коментар,но неудобен !

• 3 1
• Докладване

До коментар [#16] от "'ΕΡΕΒΟΣ":

Е, това не е коментар, а цитат. Похвалата заслужава авторът на текста, който има и други нелоши статии на неговия си сайт.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#17] от "gullwing":

Да,видях !

• 1 0
• Докладване