Монасите маратонци от планината Хией (откъс)
Най-великите атлети в съвременния свят не са нито олимпийските шампиони, нито звездите на професионалните спортове, а монасите маратонци от свещената японска планина Хией. В студ и пек те безспирно кръстосват каменистите склонове, преодолявайки физическо и психическо изтощение отвъд предела на човешките възможности. За седемгодишния си период на обучение измъчваните от глад, жажда и безсъние монаси изминават със сламените си сандали разстояние, съответстващо на една пълна обиколка на Екватора. Наградата, заради която обаче са готови да рискуват живота си в най-смъртоносния тест за издръжливост, не е медал или парично възнаграждение, а просветление тук и сега. Така издателство "Вакон" представя поредната си книга за любителите на пътешествията - "Монасите маратонци от планината Хией, Япония" на Джон Стивънс, която вече е на пазара.
Предлагаме ви откъс главата "Пътят на духовния атлет".
Гьоджя (санскр. акарин) – е понятие за духовен атлет, който практикува (гьо) със съзнание, насочено към Пътя на Буда. В тендай будизма съществуват практики, подходящи за всеки: "Тези, които не могат да бъдат спасени посредством отвеждаща до прозрение медитация, трябва да се посветят на езотеричните учения. Тези, които не могат да бъдат спасени и посредством езотеричните учения, трябва да се отдадат на някакъв вид религиозна практика". От всички дисциплини, практикувани на Хией през вековете, най-голяма притегателна сила има планинският маратон – кайхогьо – тъй като обхваща целия спектър на тендай будизма – медитация, езотеризъм, предписания, отдаване на почит, преклонение пред природата и полагане на усилия за спасението на всички чувстващи същества.
Прието е, че всички монаси и монахини трябва да предприемат кайхогьо поне през един от дните, прекарани в обучение в Гьо-ин. Мъжете, които желаят да оглавят някой от второстепенните храмове на Хией, често избират да изпълнят кайхогьо за период от 100 дни. Изискванията за 100-дневния поход повеляват участникът да бъде кандидат за ръкополагане в Тендай с добро обществено положение, да е подкрепен финансово от старши духовник от Тендай и да е получил разрешение от Съвета на старейшините гьоджя.
В случай че разрешението е дадено, преди да започне 100-дневният период, е предвидено предварително обучение (маегьо) с продължителност от една седмица. Кандидатът получава малка книжка с тайно съдържание (тебуми), която трябва да препише и която съдържа указания за маршрута, описания на местата за посещение, списъци с подходящи молитви и песнопения и друга важна информация. Поради дъждове и непрестанното допитване до него написаното на ръка ръководство често се къса, затова гьоджя трябва да го препише два пъти.
Освен това през тази седмица всички монаси, избрали да се включат в 100-дневния маратон, трябва да почистят пътя от отломки: най-вече от стъкла, остри камъни, пръчки и клони, както и от натрупани листа, под които обичат да се крият усойници. Младите гьоджя понякога подхождат немарливо към това почистване на маршрута, но по-опитните монаси маратонци, които знаят какво е да порежеш или убодеш ходилата си на остри предмети или да стъпиш върху отровна змия, щателно преглеждат всеки сантиметър земя.
На първия ден гьоджя облича традиционната дреха на монах маратонец от Хией и посещава гробницата на Со-о, за да се помоли за духовното му напътствие. Чисто белият костюм – изработен само от бял памук, тъй като използването на животинска козина, кожа или коприна е забранено – е съставен от къса долна риза (служеща за бельо при обличането на кимоно), панталони нобакама1, защитни покрития за ръцете и краката, дълга горна роба и столà2 на свещеник.
Около кръста се носи така наречената "връв на смъртта" (шиде но химо), в която е втъкнат облечен в калъф нож (гома но кен). Тези две принадлежности са нужни, за да напомнят на гьоджя, че е длъжен да отнеме живота си – или като се обеси, или като сам прободе корема си – ако не успее да изпълни която и да е част от практиката