Два часа със самолет до Франкфурт, един до Бремен и 20 км с кола е разстоянието, което трябва да изминете до едно от най-китните и популярни градчета в северна Германия – Ворпсведе. Ще ви посрещне тихо спокойствие, къщи, обсипани с цветя, и десетки градинки, всяка една от които приютила съвременно изкуство. Всъщност, Вопсведе е известно като средище на артистите, но става такова случайно.

Преди години местността, сгушена до мочурливи блата, била обитавана от отрудени работници, разполагащи с вятърна мелница и църква. Никой нямало да узнае за съществуването на градчето, ако през 1884 г. Мими – дъщеря на местен търговец, не поканила при себе си студента художник Фриц Макензен. Така съдбата на Ворпсведе била предрешена. Изумрудено зелените поля, боровете и старите върби, тишината на необятните равнини и пълните с мистерии блата пленили младия художник. Впечатлен, той поканил своите приятели Ото Модерсон, Ханс ам Енде и Фриц Овербек да се присъединят към него и скоро уникалният ландшафт станал лайтмотив и в тяхното творчество.

Така към Ворпсведе започнали да прииждат все повече и повече художници, а след тях писатели и поети, и през 1889 г те основали Вопсведската колония на артистите. Сред тях била и Паола Модерсон-Бекер, която специалистите считат за един от първите представители на импресионизма. През краткия си живот тя успяла да продаде едва три от повече от 400-те нарисувани от нея платна и получила международно признание чак след смъртта си. Днес във Ворпсведе живеят и работят повече от 150 живописци, скулптури, дизайнери, майстори на бижута и аксесоари. Малкото градче е с безкрайно количество галерии, студиа и артистични магазинчета. Централният музей притежава и постоянна експозиция с творбите на първите художници, заселили областта, сред които и Хенрих Вогелер.

Неговата съдба е не по-малко трагична. Той бързо постигнал професинален успех, но се развел и това преобърнало съдбата му. Опитвайки се да преживее болката, художникът тръгнал да рисува из целия свят. Въодушевен от идеите на социализма артистът се запознал със Соня Марчлевска, дъщеря на съратник на Ленин. Влюбил се, преместил се с нея в Москва и имал прекрасен живот до септември 1941 г, когато го депортирали в Казахстан. Там той работил на строеж, гладувал и, неиздържайки на лишенията и тежкия режим, умрял в болничната казарма. Днес картината му "Лятна вечер в Баркенхоф" е поставена на видно място в Художествената галерия на Ворпсведе.

Точно до огромната му къща пък е нашият хотел – най-романтичният в града. С цветя в стаите, в рустик стил, френски прозорци към озеленения двор, озвучен от песента на хиляди птички, които почват репертоара си още от пет сутринта. Освен да се порадвате на изкуство, във Ворпсведе може да се възползвате и от организираните разходки с лодка по река Хаме. Жизнерадостен водач, артистично преметнал шалче през врата ще ви преведе по устието на реката, където есента е пълно с жерави. Приключението може да трае от час до цял ден и да се комбинира с храни, напитки и наблюдение на многобройните птици, особено през периода на есента.

Само на час и половина от Ворпсведе пък ще се насладите на истински природен феномен. Уникалното на Ваденското море е, че на всеки шест часа то редува приливи и отливи, водите му напълно се отдръпват или изцяло заливат бреговете, като амплитудата е километри. Именно това позволява на многобройните туристи да се разхождат с часове върху него по време на отлив, когато пейзажът е просто сюрреалистичен. Повърхността блести като огледало, а най-ентусиазираните могат да вземат разстоянието от един остров до друг, вървейки само пеша.

Тук няма да се насладите на прозрачни води, а пясъкът не е златен под краката ви. Въпреки всичко, никой от посетителите не се изморява да кръстосва терена от кал, тиня и каша, и с интерес да се взира из него. Ние сме съпроводени от опитен водач, който, въоръжен с кофа и лопата, не спира да ровичка из морското дъно и да ни запознава с обитателите му. Така научаваме, че това, което всички смятаме за морски червеи (което изглежда като спагети, пръснати на купчинки из морското дъно), всъщност са следите, които те оставят, докато си ровят тунели под пясъка. Тинестите плитчини са богати на кислород и именно поради това многобройни миди, рачета, морски звезди и какво ли още не намират подслон сред тях.

През 2009 г. морето с площ от 2500 кв. км е включено в списъка на ЮНЕСКО и днес развитието на така наречения му "блатен" туризъм бележи небивал възход. Може да го практикувате пеша или да се насладите на емоцията, яхнали кон. При всички случаи разходката из този най-често черен, мек и мазен терен оставя незабравими спомени в паметта, освен това е и рай за любителите на фотографията.

Най-доброто място за преспиване след морските ви приключение пък е Куксхавен. Населението на града е 50 хил. души, а една от забележителностите му е пристанището "Стара любов". През уикенда тук изниква пазар, който е не само място за шопинг, но и чудесен терен за прекарване на вечерта. Пространството за минути се изпълва с палатки, шатри и сергии, предлагащи от дрехи до украшения и сувенири. Отвсякъде се носи музика и аромат на вкусни ястия и настроението е като при истински празник. Друго от привлекателните събития за гостите на града са състезанията с карети при при отлив, които повече от сто години се провеждат през юли и август.

Като всеки уважаващ себе си немски град тук също има замък. Построен е през 1340 г. и е един от най-старите в областта. Около него е разположена градина с вековни дървета, но всички идват тук основно заради морето и многобройните спа центрове покрай брега.

Един от най-добрите е Thalassozentrum ahoi – с няколко басейна с различна температури на водата и излаз на плажа, което позволява да редувате къпането в басейн с това в море.

Ако в някакъв момент се изморите от морски преживявания съвсем близо до вас е Люнебургската степ. Най-високата й точка е едва 169 м надморска височина, но пак открива приятна гледка към околността. Тук в средните векове виреели букови и дъбови гори, които поетапно били унищожени заради дървесината, необходима за фабриките за сол. Това постепенно оформило пустошта, хълмовете се покрили с блата и много хедър. Периодът на неговия цъфтеж е през август и септември, така че - възползвайте се. Разбира се – това не са лавандулови полета, но това не е и френския Прованс, а резерват в Германия. Казват, че ако го посетите през август ще се изумите от преливащите му цветове. В зависимост от светлината ще минавате през безкрайни поляни, ту облени в розово, понякога клонящо към червено, а на залез слънце ще сте из лилав рай.

Любопитно е, че за да не се развие гората отново, било нужно местността да се засели с овце. За целта била създадена и специална порода, чиято основна задача днес е да пасе и да изтръгва младите дръвчета със своите остри муцуни. Животните са изключително симпатични, с тъмни глави, навити рога и дълга козина.

След като покорите върха, вариантите са два - да се върнете отново пеша или да наемете карета от малкото селце Вилседе. А то наистина е като в приказките – тухлени къщи с дървени подпори, сламени покриви и цветя, цветя, цветя. Тук има магазин за сувенири, малък музей и заведение, в което може да похапнете домашно направени пайове, кексчета, петифурки, изобщо всичко сладко, което въображението ви може да си представи.

Нашата идилия продължава с връщане с файтон, побиращ достатъчно хора, който може да наемете срещу 30 евро. Кочияш шегаджия ще ви говори на диалект, характерен за местността, но опиянението от екзотиката на самото преживяване сваля на мига всякакви бариери и след секунда вече всички общуват като стари приятели. Конете потропват по селския път, пътуващите се подрусват и смеят, и усещането е като да си станал частица от вълнуващ средновековен роман, чийто край може да е само добър.

До скоро не бях чувала, че позицията кмет може да се изпълнява от доброволец. Точно такова обаче е положението в малкия град - остров Хитцакер. Живописното, основано през Средновековието, градче е с население от 5 000 жители и симпатични къщурки, тесни улички и кокетни заведения.

Тази идилия за съжаление, често е нарушавана от многобройните наводнения, които сполетяват града. През 2002 г в него пристига и екип от CNN, за да отрази огромните щети, причинени от повишаването на нивото на Елба. Жителите още треперят и при спомена от 2006 г, когато градът е залят вследствие на комбинацията от проливни дъждове и топенето на снеговете в Чехия. Ние се разхождаме из него в един необеспокояван от катаклизми слънчев ден и най-естественото, което можем да направим, е да се повозим с корабче по Елба. Голяма е! Трудно е да се обхване с поглед разстоянието от единия до другия й бряг. Около нас се шири зеленина, прелитат разноцветни птички и само от време навреме свирката на някоя друга минаваща лодка обезпокоява пасторалното блаженство. По някое време изпод рула се появяват вкусни сандвичи, носят и кана с ароматно кафе и щастието е пълно.

Разходката из северната немска провинция обаче, няма да е такова, ако на финала не посетим и на т.нар. местни кръгли села. Основани са преди няколкостотин години и се характеризират с централен кръгъл площад, от който като слънчеви лъчи тръгват и къщите. Германците обичат да сравняват формата им с торта, а домовете - като парчетата от нея. Тези села обикновено са скрити, далеч от главните пътища, а жителите им живеят много уединено. Единственото, потресаващо тук, е тишината и изолацията от като че ли целия останал свят. Най-много в тях да откриете заведение, което обаче затваря в ранните вечерни часове.

Музей на този тип села има в Любелн и там нагледно е показано как е течал животът на жителите през вековете. Всъщност, ако трябва да сме честни – не много по-различно от обитателите на немската провинция и днес. Спокойствие, сезонна храна, чиста природа, къщи с цветя, спорадични умилителни празненства и хотели без мини барове. Една наистина красива приказка, но преди да се гмурнете в нея, задължително прочетете упътването.