Троянският манастир е третият по големина манастирски комплекс в България, забележителен паметник на културата от национално значение и обявен за такъв през 1969 г.

Според историческите документи манастирът е бил първоначално основан през 1600 година и възобновен в периода 1830 г.– 1865 г. в сегашния си вид. Като архитектурен стил на сградите се причислява към възрожденската школа, разказва туристическият портал на България.

Най-забележителен архитектурен и културен паметник е главната църква "Успение Пресвета Богородица", построена в периода 1835-1837 година от майстор Константин от с. Пещера, Кюстендилско, на мястото на по-стара църква. Иконостасът е изрязан през 1839 г. и е образец на Тревненската резбарска школа.

Подобно на други манастири, Троянският също е бил убежище на Апостола на свободата Васил Левски (1837 г. – 1873 г.), който формира революционни комитети не само в Троян, но и в самия манастир. Тайният манастирски комитет е наброявал 80 монаси и е бил оглавяван от архимандрит Макарий. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.