Ако асоциацията за някои не много пътуващи хора при споменаването на думата манастир е за свято място, предлагащо уединение и чувство за близост с Бог, то за съжаление това вече не е така. Поне що се отнася до някои популярни дестинации и за вярващи, и за безпристрастни по темата туристи. Такова едно място, обсадено от стотици посетители всеки ден, са манастирите в Гърция, известни под общото название Метеора.

Човек и няколко пъти да посети мястото, никога няма да се чувства преситен от величествения пейзаж, сред който са разположени деветте оцелели през вековете манастири. Същото едва ли може да се каже, ако не се ограничи само с гледката отвън, а вземе, че и влезе. В шест от тях това е възможно срещу таксата от 3 евро.

Усещането е като за всяко място, претъпкано с туристи – глъчка на различни езици, продажба на всякакви неща, които имат претенцията да държат човека близо до Бога...

В единствения женски манастир "Свети Стефан", а и не само в него, посетителките, които са с панталон, трябва да се увият в удобно пригодено на пола покривало. Защо тъкмо в женски манастир жените трябва да правят това, е интересен въпрос. Тук е и мястото, където в музейния магазин наред с парфюмирания в различни нюанси тамян, свещи, подредени в луксозна опаковка и др. църковни предмети, се продават и бижута за врата, на които изрично е указано, че са с камъни "Сваровски"...

Не е изключение в някои от тези свети обители да ви дадат повече от един билет и да ви вземат три пъти повече, така че трябва да се внимава с тези "божи" служители.

В повечето от манастирите може да се видят предмети от бита на монасите – молитвеници, бъчви за вино, други съдове. Сред обичайните обитатели тук са и местните котки. Има отделени места, където вярващите могат да запалят свещ.

Достъпът до повечето манастири е изпитание за хората с физически проблеми, заради това, че до вътрешността им се стига по стръмни извити стъпала, защото са кацнали на върха на отвесни скали.

Това е и причината трафикът в района на манастирите да е особено затруднен от непрекъснато прииждащите автомобили и цели автобуси с поклонници, които едвам успяват да си пробият път и после да намерят място, за да паркират.

Край пътя между отделните манастири има няколко отклонения, които ако има място, позволяват да отбиеш, за да получиш поредната гледна точка към величествената панорама – красиво изваяни високи скали, обвити в зелен мъх. Тези, върху които са сградите, са обвити и в бръшлян, който есен придобива златисто-червен цвят. Някои манастири имат и задни дворове, където растат домати, зеле, има плодни дръвчета.

Между две "игли" прозират ниско долу къщите на селището Калабака (масово произнасяно погрешно Каламбака). Туристическите офиси там са се специализирали в оферти, отговарящи на различните вкусове за посещение на Метеора – преходи за планинари, качване по скалите за алпинисти, организиран транспорт за такива, които не са любители на ходенето пеша.

Действащите в момента шест манастира са част от голям комплекс, наброявал някога общо 21. От 1988 г. мястото е под защитата на ЮНЕСКО.

Тук започват да идват отшелници още през 11 век. И днес в някои скали могат да се видят обитавани преди векове ниши, където са се прислонявали търсещите усамотение и посвещаване на Бога монаси.

Манастирите по върховете на скалите съвсем логично започват да се разполагат през 14 век при османското нашествие. До повечето от тях не са водели днешните стълби, пригодени за туристите, а всичко се е пренасяло с мрежи, спускани до земята. Така се пренасяли от строителни материали до хора. Някои са разполагали с въжени мостове и др. подобни съоръжения. Съвременният вариант за снабдяване е с метален контейнер, който се придвижва по метално въже.

Тук там и днес по върховете на някои скали може да се видят останките от някогашните манастири.

Излизането от манастирите хвърля посетителя в друга врява – тази на търговците, които приканват на няколко езика да се пазарува от техните сувенири. "Булгария? Шест парчета (в случая магнити) – 5 евро", обръща се към мен търговец, безпогрешно установил откъде идвам. Наред с този артикул съжителстват по сергиите и другите обичайни събирачки на прах у дома.

Поради ограничението на място няма заведения с изключение тук-там на каравани, в които с бясна скорост се произвеждат фрапета.

Отделните манастири имат различни дни от седмицата, в които затварят вратите за посетители – единственото време, в което тук се настанява атмосферата, която би трябвало да е ежедневие.