Концепцията "разпръснат хотел" (albergo diffuso) набира популярност в малко населени места в Италия.

Необитаеми къщи се превръщат в хотели, туристите си купуват закуски в местната фурна, вечерят в селската кръчма и пазаруват в местните магазини, разказва британският "Гардиън".

Тоскана предлага много още неоткрити такива места. Фулвио Понзуоли е израснал в Семпрониано - селце на около 1000 години в южната част на региона. Той изоставя кариерата си в бизнеса през 2008 г., връща се у дома и открива новата възможност за инвестиция. Днес хотелът му Borgo di Sempronio предлага двойна стая за 85 евро на заможни туристи, които искат да се потопят в атмосферата на Тоскана.

Моделът е разработен в североизточна Сицилия през 80-те години на 20 в. като възможност за развитие след земетресение. Не се строят нови сгради, не се съединяват стари, просто всичко си остава поне отвън такова, каквото е. Така хотелът се разпръсва - рецепцията може да е нагоре по улицата, закуската се сервира в средновековна сграда на бивш склад. Стаите също може да са в различни къщи, а банята и кухнята да са сбутани в ъглите и в таванските помещения.

Разпръснатият хотел не разполага с ресторант, защото идеята е и останалите хора от селото също да се радват на посетители. Така кореняци и туристи ядат заедно местна храна, поливат я с местно вино и най-лошото, което може да се случи, е чужденецът да заеме масата на някой от постоянните клиенти.

Регионалните власти се опитват да улеснят условията на този вид бизнес като облекчават издаването на лицензи на "разпръснатите хотели". В Пулия например това се прави от 2012 г. и вече няколко села работят по тази схема.

Концепцията пасва на Италия, където почти всеки хълм е увенчан с многовековно селище - красиво, изпълнено с атмосфера и трагично ненаселено. Тя съвпада и с очакванията на туристите, които искат да се потопят в живота на място, да общуват с местните жители и да вкусят от храната им. Не на последно място старите сгради, вместо да запустяват и да се рушат, са обитавани и поддържани.