Южна Испания - едно от най-красивите места в Европа за туризъм, при това без значение от сезона. Тази част от Иберийския полуостров е пример за прекрасната симбиоза между култура и нощен живот. А тези две неща винаги могат да осигурят на една страна достатъчно туристи от всяка възрастова група.

Има един сигурен начин, който ще накара всеки чужденец да се влюби в Испания. Това е пътуването с автомобил по Средиземноморската магистрала. А испанците сякаш са решили, че това е единственият им шанс да покажат колко е красива страната им, и са направили аутобана така, че през минута си готов да извадиш фотоапарата си, за да снимаш поредната гледка.

Магистралата е продължение на международен път А-9, започващ от Франция. Минавайки покрай Барселона, Валенсия, Аликанте, Алмерия и Малага, тя успява да покаже на пътуващите по нея морски пейзажи, камениста пустош, приличаща на снимка от марсохода "Кюриосити", издълбани планини, през които преминават тунелите на аутобана, виадуктите сред червени скали и още, и още... От магистралата може да видите и Бенидорм – испанският Слънчев бряг, както е наричан курортът от българската общност в страната.

За да избягаме малко от комерсиалните туристически точки в Испания, нашата разходка ще започне от Аликанте. Намиращ се в Югоизточна Испания, този град впечатлява още докато прелиташ над него, тъй като от самолет може да се види най-голямата му гордост – крепостта "Санта Барбара".

Построен през 9-и век от мюсюлмани, този триумф на военната архитектура и инженерната мисъл показва с какъв размах се е строяло по това време. Издигащата се на 166 метра надморска височина крепост има прекрасна панорамна гледка както към Средиземно море, така и към самия град.

Разбира се, през дългия си живот постройката е била подлагана на какви ли не атаки. Французи, англичани, дори и испанци са успели да разрушат част от историята на крепостта, но тя все още впечатлява с размера си.

Успоредната на брега улица La Explanada de Espana е друго задължително място от една бърза разходка в Аликанте. Тя е направена от над 6 млн. мраморни елемента, които успяват да имитират движението на вълните на морето. Място, на което може да се направят много цветни и екстравагантни снимки.

Продължавайки на юг по Средиземноморската магистрала, достигаш до Картахена. Това не е тунизийският град Картаген, наследник на последната антична цивилизация – картагенската. Испанският Картахена обаче може да се похвали със своето културно многообразие. Наличието на естествени пристанища е привличало всички средиземноморски държави към града. Картахена е била завладявана от римляните, византийците, мюсюлманите, вестготите и всеки е оставил отпечатък от себе си върху едно не толкова голямо парче земя.

Тук забележителности има буквално на всеки метър. Историята сякаш е завладяла града и навсякъде може да се усети духът на един отминал свят. Прост пример - местните жители обичат да се събират на голямо зелено пространство до университета, където се бият с прототипи на средновековни оръжия, но направени изцяло от дунапрен.

Картахенското укрепление впечатлява със своите 5 крепости, разпръснати върху хълмовете около града. За него определено може да се каже, че птиче не може да прехвръкне, без да бъде забелязано. Укреплението е едно от най-старите запазени от Римската империя.

В средата на т.нар. Пуническа стена гордо се издига крепост, откъдето спокойно може да огледате всяка точка на града. Именно от нея може да се видят всички хълмове и крепостите върху тях.

Една от крайните точки на Средиземноморската магистрала е Малага, която спокойно може да се нарече и малката Ибиса на Испания. Изключвайки изключително красивата катедрала в центъра на града, както и достигащите до 70 метра височина кабинки на виенското колело на пристанището, всичко в този град е нощен живот.

Дневната разходка в Малага преминава бързо, тъй като всичко е съсредоточено в историческия център. В новия обаче късно вечер се случва нещо трудно за описване – малки улички, с ширина от около 5-6 метра, стават дом на стотици (да, стотици) заведения с хиляди, а може би десетки хиляди посетители. Средната възраст на дошлите да усетят от нощна Испания е между 18 и 25 години.

Арменци, японци, грузинци, датчани, мароканци и немалко българи се възползват от по-евтиния вариант на Ибиса. Тук всяка дискотека успява да спечели клиенти с включването на поне две безплатни питиета при плащане на вход за посещение.

Дори в ранните часове на деня баровете са пълни, разминаването с хора става толкова трудно, че предпочиташ да стоиш прав на някоя външна маса цяла нощ, само за да изчакаш всичко да утихне. Шумът е невъобразим, но почитателите на нощния живот търсят точно това. Малага просто отказва да заспи, дори и през зимните месеци.