Тесни улици, от отворени врати, предпазени от случайни погледи със завеси на ресни, се чуват кухненски звуци.
Италия, каквато я познаваме от кадрите на класическите филми от 20 век. Тесни улици, от отворени врати, предпазени от случайни погледи със завеси на ресни, се чуват кухненски звуци. 
В неделя сутрин повечето лодки в старото пристанище на Бари са в почивка. 
Тълпи мъже са се събрали около малкото сергии с извадена рано сутринта риба, октоподи, морски таралежи. 
Пресни морски дарове се продават и в малки магазинчета, които обитателите на стария град си знаят. 
В общия случай прясната стока събира повече зяпачи отколкото купувачи, които гледат почти с очите на турист как рибарите плакнат октоподите в големи корита преди да ги наредят на сергията. 
Почивка до понеделник. Върху каса от бира. 
Още в 9 ч. сутринта, когато за много хора все още е време за сън или поне кротко излежаване, все пак неделя е, в стария град цари оживление зад вратите. Носи се и не много тиха музика, предимно от миналия век. 
Църквите също са отворили врати за посетители. Местните си личат на фона на туристите, които преди да влязат отправят жаден поглед към дантелените извивки на орнаментите. 
Изневиделица между няколко тесни криви улички изникват сергии с пресни плодове и зеленчуци. Никое пазаруване не минава без кратък или - като за почивен ден - по-дълъг разговор за нещата от живота. 
Неделната тишина рязко се счупва с гръм и трясък на парчета от изпълнението на импровизиран ходещ оркестър от местни жители. Не изглежда това да тормози някого. 
Обичайно по това време жени на възраст от квартала използват, за да метат пред къщите си и след това да плиснат кофа вода на улицата пред вратата. 
Мъже на възраст използват времето за разговори по съседски и бавно отпиване от късото кафе, направено в мъничко кафене под една ниша. 
Целият квартал ухае на пране. Който има балкон, използва него. 
Който няма, негова е цялата улица. 
През някои врати погледът попада на възрастни жени, които седят в полутъмния сутерен на старите си къщи, и правят паста, която после излагат направо на улицата да се суши. Продълговатите и кръглите й форми (последните известни като орeкиете, или ушички) са характерни за област Пулия, в която попада Бари. 
Част от жителите на града, които предпочитат крайбрежието, се радват на топлото слънце през март и окуражават участниците в състезанието. Крайбрежната алея е и място за сутрешния джогинг. 
Красиви останки от отминали времена. 
Колелата и мотопедите са обичайният начин за придвижване в тази част на града. 
