25 март, събота. Ден за размисъл. В Ловеч е пролетно, топло и предимно слънчево. Въпреки хубавото време обаче, централните улици и площади са потискащо безлюдни – доста нетипична гледка за български град в събота. Особено пък когато е ден за размисъл и много млади хора, работещи и учещи в по-големите икономически градове, се завръщат вкъщи, за да гласуват.

Повечето фасади в центъра на града изглеждат прилично. Пешеходният мост, проектиран от Кольо Фичето, е изпълнен с магазини за сувенири. Продавачите са любезни и отзивчиви. Доколкото се срещат хора по улиците, те са преди всичко български и румънски туристи, дошли да разгледат историческата част "Вароша". Настилката от ситен калдъръм има нужда от ремонт, на места е разрушена. Крепостта в близост изглежда добре, тъй като се поддържа с европейски средства и такива по програми на ООН. Останалите музеи не изглеждат в отлично състояние, но имат що-годе угледен вид. Мястото е красиво и приятно.

Но във въздуха на града витае мирис на отчаяние, койо лесно може да се долови от туристите. От местните хора струи чувство на меланхолия.

В една от многото етнографски къщи срещам уредника Пламен – интелигентен, ведър и усмихнат човек на средна възраст, облечен в официален син костюм и със синьо-зелено бомбе на главата. Господинът с екстравагантна за малък град визия стои на портата на музейния комплекс и приканва туристите да го посетят, изнасяйки им интересна беседа, включваща дори и пеене на песни.

Разприказвахме се. Пламен говореше с изключителна любов за града си, но не пропусна да излее и болката си. "Едно време в завод "Балкан" работеха 7000 души, а сега са само 180", каза той. Обсъдихме актуалната политическа обстановка в навечерието на изборите, геополитиката и всичко онова, което толкова много гложди хората през последните години. Аргументите и позициите ни бяха различни по много теми. Не влязохме в спор, а просто разговаряхме нормално – нещо, което става все по-трудно напоследък. Но в изводите за тежкото икономическо положение на Ловеч и двамата бяхме напълно единодушни – то се дължи на липсата на инвестиции и конкуренция.

Макар и да ми е тягостно да го напиша, то е факт. На място в Ловеч преброих повече траурни агенции, отколкото будки за вестници, алкохол и цигари от най-популярната верига. Статистиката също потвърждава наблюдението ми.

Област Ловеч е на второ място в страната по обезлюдяване. Прирастът на населението там, установен при последното преброяване на населението през 2011 г. от НСИ, е минус 17,8%. "Първенството" в тази негативна класация, минус 17,9% , го държи друга област от Северна България – Видин.

През последните 15-ина години Ловеч губи най-много население сред всички областни градове. 44,146 души са живели в града през 2001 г. - според данни на НСИ. През декември 2015 г. населението на Ловеч вече е намаляло до 34 002 души. Това означава, че за периода 2001 – 2015 г. градът в полите на Стара планина се е стопил с 9 462 души. Иначе казано, това са 676 души на година, 56 на месец или 2-ма на ден.

Погрешно би било, ако останем с впечатление, че едва ли не всички малки населени места в страната са в такова или подобно положение. Напротив, особено през последните 10-15 години се наблюдава плавно развиване на икономиката в доста малки населени места – особено там, където има условия за туризъм. Икономическото положение е сравнително добро и в Севлиево, който град се намира на няма и половин част път от Ловеч.

Развитието в малките градове е най-осезаемо в Южна България, където през 2011 г. живеят 4 690 223 души. На противоположния полюс е почти цяла Северна България, като само няколко области на изток правят изключение от тъжното правило. На север от Стара планина живеят 1,75 пъти по-малко хора, отколкото на юг от нея – общо 2 674 347 души.

Свикнали сме да виждаме пусти малки градчета, в които инфраструктурата е оскъдна. Но Ловеч е град, в който има всичко, което има и във всеки по-голям град - болница, няколко основни училища, средни училища, професионални и езикови гимназии, театри, музеи, галерии, зоопарк, паркове, древна крепост, хотели, заведения... Наистина абсолютно всичко. Условията за туризъм са чудесни. Инфраструктурата само чака инвеститорите. Те обаче не идват...

Статистическите данни сочат, че през 2011 г. 9035 жители на Ловеч имат висше образование или близо 1/3 от тях. Това ниво е значително над средното за страната. За сравнение, по данни на Европейската комисия 1/5 от българските граждани имат висше образование. Нещо повече – градът не само има отлична инфраструктура и се обитава от близо 10 хиляди висшисти, а и се намира буквално на 20 минути път от Плевен и на 25 минути от Севлиево, които, макар и също да не са в чудесно икономическо положение, определено изглеждат доста по-ведро и улиците през уикендите са изпълнени с хора.

Тогава защо български и чуждестранни инвеститори не се възползват от тази привлекателна инфраструктура в Ловеч, създавайки нови работни места там? И защо бизнесът в града няма конкуренция? Защо не се използва този естествен потенциал? Оставям тези въпроси отворени за размисъл.

Ако все пак се чудите къде да направите разходката си през идния уикенд, в Ловеч определено има много какво да се види – "Вароша", историческият музей, музеят "Васил Левски", паметникът на Апостола, вторият по големина зоопарк в България, десетки етнографски експозиции... Чуйте прекрасните беседи на музейните уредници. И поздравете Пламен от мен.