Днес - 7 юни, в шведския град Хелзинборг отваря врати един по-различен от всички останали музеи по света. Самюел Уест е събрал 51 уникални предмета в Музея на провала. Не се подвеждайте по името обаче. Музеят няма за цел да се подиграва, а да покаже как креативните отдели на някои от най-големите компании в света, докато търсят пазарни ниши, са виждали развитието на продуктите им.

По думите му най-голямата трудност, с която се е сблъскал при попълването на колекцията, била намирането на някои от предметите. Той знаел за съществуването им, но самото им откриване се оказало изключително трудно. Освен в интернет, Уест упорито търсил набелязаните от него предмети при разпродажби на покъщнина, дори и по битаци.

Ето малка част от експонатите в Музея на провала:

Това устройство на "Нокия" е било на пазара между 2003 и 2005 г. С него финландската компания се е опитала да се състезава с класиката Nintendo Game Boy, която се е произвеждала от 1989 г. до 2003 г.

Критиките към "Нокия" обаче били големи. Странният дизайн и начинът на разпределение на бутоните по самото устройство не се харесали на хората. От компанията се опитали да развият проекта през 2014 г. с Nokia N-Gage QD. След като продали само няколко милиона устройства, решили да изтеглят продукта от пазара.

Между 1993 и 1998 г. на пазара се появява т. нар. дигитален асистент Apple Newton. Тогава цената му е била 699 долара, което се равнява на 1178 сегашни долара, изчисляват икономисти. Лошият му софтуер за ръкопис и високите разходи по поддръжка допринесоха за неизбежния край на Apple Newton.

Първоначално електронният бележник се е използвал в болници, но в крайна сметка не успява да се наложи. Все пак има нещо положително в създаването му – по-късно Стив Джобс успява да даде друга насока на подхода на "Епъл" към персоналните компютри, благодарение на което създава iPhone и iPad.

CueCat е баркод четец, използван през 2000 г., но не намерил почти никакво разпространение. Идеята била чрез сканиране на списание, например, да се влезе директно в сайта му, вместо саморъчно да се въвежда URL адреса. Оказало се, че потребителите не намерили конкретни ползи от устройството.

Още през 2009 г., когато "Туитър" беше все още сравнително млада социална мрежа, компанията "Пийк" пусна на пазара TwitterPeek. Устройството с цена 200 долара имаше достъп единствено до "Туитър".

Малко хора обаче решиха, че това е достатъчно важно, за да си го купят и през 2012 г. компанията се отказа от производството му.

Цифровият фотоапарат DC40 на "Кодак" е сред първите по рода си. Той е бил пуснат на пазара през 1995 г. Провалът му идва през 2012 г. заради банкрута на компанията. В онзи момент "Кодак" не успява да предвиди колко много може да спечели от голямото онлайн споделяне на снимки, настъпило през следващите години.

През 70-те години на миналия век Betamax на Sony е определян като най-добрият избор за видеорекордери. С бързината си и предлаганата по-ясна картина устройството печели много почитатели.

С годините обаче JVC става лидер в производството на видеорекордери и Betamx остава на заден план. Въпреки това "Сони" спря производството му чак през 2002 г., а едва през 2016 г. компанията престана да прави и видео касети.

Компаниите за напитки са известни с творческите си, на моменти озадачаващи, иновации. Нещо подобно е Coke II – първата кока-кола, която заменя класическата такава от рафтовете на магазините през 1984 г.

Тя обаче не среща одобрението на пиещите популярната газирана напитка, които настояват компанията да започне да продава отново стария си продукт. И това става много бързо. Въпреки провала, Coke II просъществува до 2012 г. и все пак успява да донесе позитив за производителите си. Продажбите на класическата кока-кола се увеличават в пъти и така се спира възходът на "Пепси" от средата на 80-те години.

През 80-те години на миналия век компанията за производство на паста за зъби "Колгейт" започва да развива своя линия замразени храни. Чрез нея тя се опитала да насърчи хората да ядат вечеря "Колгейт" преди да измият зъбите си с паста за зъби от същата марка. Опитът им е описан от Самюел Уест като "провалът на разширяващата се марка".

И още един пример за неуспешен опит с разширяването на дадена марка. През 1996 г. един от световните лидери в производството на мотори "Харлей Дейвидсън" започна да развива и своя марка парфюми. Мирисът на Hot Road (Горещият път) съчетава дървесни нотки с тютюневи нюанси.

Но може би най-странният предмет в експозицията на Музея на провала е Rejuvenique facial mask (бел. ред. името на маската представлява игра на думи, като в нея са съчетани части от думите "младеж" и "уникален"). В маската има поставени електрически датчици, които пускат слаб ток с цел да стимулират работата на мускулите по лицето.