Начало на строителството - 936 г., обявяване за национален паметник - 1923 г., брой посетители годишно - 1.3 млн. души. Докато България се гордее с 8 млн. туристи и "социализира" средновековни крепости, само един обект в Испания успява да привлече 8 пъти по-малко туристи - но на 112 хектара, тоест 100 хиляди пъти по-малка площ от територията на цяла България.

Мястото е "Медина Асахара" в околностите на Кордоба. Този музей през 2012 г. е обявен за Европейски музей на годината.

Съществуването си дворецът дължи на халиф Абдерахман Трети, управлявал този район на Ал Андалус в средата на 10 в. Той решава да построи столицата си на южните склонове на планината Сиера Морена, а според легендата го прави в чест на любимата си робиня Асахара. По това време градът съперничи във великолепието си на Дамаск, Константинопол и Багдад, сочи сайтът на ЮНЕСКО.

След повече от 10 века живеещите по тези земи представят археологическите отломки от някогашното величие без да натрапват на посетителя своята представа за това как би трябвало - според днешните предположения - да изглежда царството на халифа. Организирали са автобусна линия (8.50 евро в двете посоки) за 8-километровото пътуване на туристите от центъра на Кордоба до обекта.

Ако туристите пристигат с кола, ще трябва да я оставят на паркинг в посетителския център. Оттам нагоре - 2 км, придвижването е със специален автобус, който пътува до входа на музея на всеки 20 минути. Или пеша. В посетителския център има кафене, книжарница, магазин за сувенири, тоалетни и каса за билети. Гостите от държави от ЕС влизат безплатно без да им се проверяват документите за самоличност.

Преди да потеглят към археологическия обект всички посетители са призовани - много настоятелно, да изгледат филм.

В залата за кинопрожекциите вече се бяха настанила стотина ученици, доведени тук с учебна цел. В тяхната шумна компания, с неохота и голяма доза скептицизъм се посветихме на прожекцията. Оказа се кратка неколкоминутна анимация, която първо показа руините на халифския дворец, а след това ги "доизгради" до формата, която е имал в средата на 10-ти век, според днешните учени.

Гласът зад кадър обясни къде са били залите за приеми, откъде са вкарвани продуктите - и затова пътеката е наклонена, как са минавали конниците, къде е печен хлябът и къде и как владетелят е посрещал поданиците и гостите си.

Така след като се озовахме сред останките на древния град, те не изглеждаха за нас като руини.