Бях по Адриатическото крайбрежие - земя на митове, в която още се долавя тътенът от стъпките на римските легиони, от чуковете на строителите на византийските базилики, от венецианските карнавали, от барабаните на

австрийската имперска политика, от бойните маршове на Русия...

Той ехти на всяка крачка по тесните каменни улички, които се вият към Горния град на Загреб, осветени от сложна система газови фенери. За да се срещнат на средновековния площад "Свети Марк", обкръжен от старинните сгради на Парламента, Правителството, Кметството и Съда.

Самата църква "Свети Марк" - католически храм от 13-ти век, е излязла сякаш от приказките с нарисувания си

покрив от гледжосани плочки от унгарския град Печ, изобразяващи гербовете на Загреб и Хабсбургската династия.

От същия век е и катедралата "Света Богородица", строена в романо-готически стил, почти разрушена от земетресение, и отново изградена от виенски архитекти, с импозантните си две кули от 105 и 104 метра.

Прескачаме през три века и се озоваваме пред аптека, в която работел внукът на автора на "Божествена

комедия" Данте Алегиери. Тя е опасана от вериги, участвали в битката при Трафалгар между Наполеон и адмирал Нелсон. Много хървати са били във френската армия и от там заимствали модела на измислената от тях вратовръзка (кравата).

Още един век и сме пред барелефа на господаря на променливите токове Никола Тесла, за когото не престават да спорят сърби (майка) и хървати (баща). А точно до него е единственият в света Музей на разбитото щастие, в

който разделени съпрузи оставят сватбените си подаръци. На входа ни връчват гума за триене на лоши спомени.

И отново скок обратно, в 11-ти век, при малка книжарница, наречена на солунските братя Кирил и Методи, чиято глаголица хърватите използвали докато католицизмът не изместил православието. За мощта му и сега свидетелства църквата "Свети Кузма и Дамян", единствената, която Майка Тереза посетила, когато със скъсаните си обувки пристигнала в Европа, за да получи Нобеловата награда за мир.

Едно от малкото места, в които католицизмът и православието съжителстват мирно, е Котор - венецианската "невеста" на Адриатика. "Прилепнал, сякаш лястовиче гнездо, под искрящата светлина на огрения от зората връх, той сияе като жар" пише за града руски пътешественик.

Готическата църква на миноритите на Франциск от Асизи "Свети Лука", строена през 17-ти век, и до днес мирно

обслужва миряните от двете разклонения на християнството. В центъра на изящен мраморен католически параклис е застанала православна икона на Дева Мария.

В мемоарите си Чърчил пише, че на Московската конференция, точно преди 73 години, подал на Сталин малко, смачкано листче, в което в проценти бил определил сферите на влияние на "великите сили" на Балканите. Листчето, което мустакатият грузинец връща с проста отметка със син молив, предвижда за Югославия 50 на 50 процента. Но въпреки, че страната беше лидер на Движението на необвързаните и гражданите й свободно пътуваха и работеха на Запад, тя все пак си беше социалистическа държава.

Това най-добре личи в Риека - третият по големина град на Хърватия. Почти изцяло разрушен от американски и британски бомбандировачи, след като от там са се изтеглили хората на Мусолини в края на Втората световна война, той отново е построен от Тито, за да се превърне в тромава еклектика от римски, средновековни и социалистически градежи.

Риека е виждал и по-добри дни - Народният театър изцяло е изрисуван от бащата на сецесиона Густав Климт. Градът е бил важен промишлен и търговски център, но днес, както и в България, повечето заводи и фабрики са фалирали, а над 20 000 от хората са емигрирали. Работят само корабостроителниците, като изпълняват поръчки за американската марина. Но духът на социализма още се носи - пенсионерите се возят безплатно в градския транспорт.

Разбира се, Опатия, "Ницата на Адриатика", най-посещаваният хърватски курорт, не им е по джоба. Екзотична растителност - палми, кипариси, лавър, пинии, камелии и прекрасната архитектура ни връщат към пищните празници на Австро-Унгарската империя, когато виенски принцеси танцували с благородници от Будапеща, а европейски богаташи редували Баден-Баден и Карлсбад (Карлови вари) с Опатия. В центъра на изящното курортно градче, има стенописи с образи на велики хора, влюбени в него-император Франц Йосиф, Густав Малер, Джеймс Джойс, Айседора Дънкан, Алберт Айнщайн.

След Австро-Унгарската империя, по бреговете на Адриатика се настанява Руската, която винаги е мечтаела за топлите морета. Заради излаза на Адриатическо, тя повече от две века ухажва сърби и черногорци. В православния манастир "Свето Рождество Богородично" в Цетине, многовековната столица на Черна гора, се пази една от най-важните реликви на християнството-мощите на дясната ръка на Свети Йоан Предтеча, с която кръстил Божия син. От Севастия, където е погребан Йоан, евангелистът Лука пренася мощите в Антиохия, от там те

попадат в Константинопол и Малта. През 1799 година Малтийският орден я подарява на руския цар. Заедно с частица от Кръста господен, Филермоската икона, златотъкани одежди и безценна църковна утвар, империята я дарява на сръбския крал.

Сега Русия бавно и с нежелание отстъпва от Адриатика. Това става на няколко етапа. Първо, след братоубийствени войни, смаяли света с жестокостта си, Югославия бе разпадната на съставните си части. След това Черна гора се отцепи от Сърбия, а от няколко месеца тя вече е член и на НАТО.

Руснаците съвсем доскоро са били тук. Това най-добре се вижда в курортното градче Будва-Адриатическата перла на Черна гора, за пръв път спомената от Софокъл пет века преди новата ера. Тук е минавала границата между Източната и Западната Римска империя, между православието и католицизма. Всички цени по магазини и кафенета още са в рубли, надписите са на руски език, а по закачалките висят червени фланелки с надписи: "Аз говоря руски. Коя е твоята суперсила?".

Със съжаление напускаме Адриатика. Преди нас това са направили илири, гърци, римляни, византийци, кръстоносци, венецианци, генуезци, турци, австрийци, германци, италианци и руснаци. Кой ще е следващият?