През 1503 г. 14-тият крал на Португалия Мануел Първи, наричан още Мануел Щастливия, посещава Севиля. Връща се у дома в Лисабон с едно важно решение - величието на неговата империя задължително трябва да бъде онагледено с блясъка на онези изящни глазирани плочки, които е видял в Алкасар - двореца на маврите.
През 1503 г. 14-тият крал на Португалия Мануел Първи, наричан още Мануел Щастливия, посещава Севиля. По време на неговото управление Вашку да Гама вече е стигнал до Индия по море, Педро Кабрал е открил Бразилия, а ключови точки от Източна Африка, Арабско море и Югоизточна Азия са под португалски военен контрол.
Мануел Първи се връща у дома в Лисабон с едно важно решение - величието на неговата империя задължително трябва да бъде онагледено с блясъка на онези изящни глазирани плочки, които е видял в Алкасар - двореца на маврите.
От този момент нататък плочките, които всички наричат азулежу (от арабското – зулядж - زُلَّيْج), започват да се използват за облицовка на дворци, домове, църкви, болници, кръчми и паркови алеи. 
Дизайнът им варира от арабските строги геометрични форми и азиатски флорални мотиви до популярни библейски сцени и модернистични композиции. 
И така вече повече от пет века. 
И днес Лисабон е облечен в теракота, а всяка разходка по улиците му е своеобразно дефиле на азулежуто върху модния подиум. 
